Пътят на дракона - Страница 100

100

Слънцето грееше в късноутринното небе, попиваше в плаща на Гедер и разтапяше приятно тялото му. Той вървеше по настланите с черен калдъръм улици и се чувстваше добре, почти толкова самоуверен, колкото през първите си дни във Ванаи. Някакъв бедняк с дълга мръсна брада го видя и избяга в сенките. Млада жена с прекрасен тен, като чай с мляко, го удостои с поглед и усмивка от носилката си. Той отвърна на усмивката й, а жената обърна глава след него, докато робите я отнасяха. От толкова много усмивки Гедер усещаше приятна болка в челюстта си.

Източната градска порта беше по-широка от южната, вградена под гигантска арка от дялан камък, висока почти колкото самия Кралски шпил. Тропот на конски копита и колела на карети се сливаше с гласовете на дребни търговци. Въздухът миришеше на конски фъшкии — животните цапаха улиците по-бързо, отколкото осъдените за дребни провинения затворници можеха да изчистят паважа. Викачи обикаляха под неогладени дървени табелки и огласяваха новините, за които им беше платено — еди-кой-си месар киснел месото във вода и го продавал на килограм; епидемията от дребна шарка била проследена до бордей на кожарската улица; имало обявена награда за намирането на изгубено дете. Това бяха типичните клюки на всеки голям град и Гедер се наслаждаваше на звука, без да се вслушва в думите. Викачите вземаха пари на сричка и така наречените им „новини“ в огромната си част бяха лъжи и злословия. Гедер спря пред една сергия, където тралгун с ръбато лице и отрязан крак продаваше сладки лакомства — захаросана лавандула и медени камъчета. Гедер му подхвърли монета и навъсеният тралгун я хвана сръчно във въздуха.

Оттатък градските стени северната равнина се разстилаше до хоризонта, зелена трева и храсти, но нито едно дърво. Всичко, което ставаше за огрев, беше изсечено отдавна. Малкото възвишения се издигаха меко като вълни в спокойно море. Лагерът на неговата войска се беше разлял източно от Камнипол, досами града. По предложение на Джори Калиам Гедер беше издал изрична заповед войската да остане в готовност, вместо да се разсипе в обичайния за края на всяка военна кампания безпорядък. Макар и в сянката на Камнипол, лагерът си имаше периметър, постови, готварски огньове и действащ командир. Фалон Брут, барон на Садерлингови хълмове, тръгна към него, когато Гедер влезе в лагера.

— Какви са новините? — попита Брут. — Нещо от Терниган?

— Още нищо — каза Гедер.

— С цялото ми уважение към него, но ако се тутка така, на стадиона няма да остане и едно свястно място.

— Може да се обърнем към крал Симеон — каза Гедер.

— Или можете сам да издадете заповедта — каза Брут и дългите му мустаци трепнаха.

— Не мога да действам през главата на Терниган — каза Гедер.

Брут се изсмя. Или по-скоро излая.

— Е, лагерът е ваш тогава. Аз мисля да си почина малко. Довечера Маас дава банкет и е мой ред да си взема градски отпуск.

— Ще има и неофициален бал довечера — каза Гедер, уж равнодушно.

— По-добре никой да не ме вижда на дансинга, за свое добро — каза Брут и си тръгна, а Гедер се зачуди кое ли от двете събития ще предпочете момичето с хубавия тен.

Оръженосецът беше разтребил палатката му, но книгите и справочниците по превод беше оставил непобутнати. Гедер седна на походното си писалище, взе есето с напукана кожена подвързия, с което се бореше понастоящем, и разлисти пожълтелите древни страници. Откри докъде е стигнал и се зачете.

...

„Именно откритието на тези оръжия в Синирските планини позволило на Холскар и Саракал с общи усилия да ограничат вмешателството на Боржа и след време да си възвърнат земите, отстъпени по силата на договорите отпреди пет поколения. Въпреки това нито избираемите крале на Холскар, нито традиционните властимащи семейства на Саракал направили сериозен опит да проучат находките. Този невъобразим пропуск обикновено се обяснява със суеверен страх, породен от нещо в долината. Неназованият писар от Атианското абатство изказва предположението, че може би става въпрос за гнездо на хиберниращи дракони, заложено там от Дракис Гръмовран или от Праведния слуга на дракона Морад, ала по-вероятно е чумната епидемия, последвала боржианската експанзия, да е осуетила по-нататъшните проучвания, истина е също, че тежкият планински терен ограничава експедициите до летния сезон и дори тогава — само пеша, защото релефът е непроходим за товарни или ездитни животни. Това само по себе си дава повод за едно по-задълбочено и систематично проучване на обувките, използвани от древните холскарийци, проучване, на което ще посветя следваща глава от това съчинение.“

Синирските планини. „Синир“. Думата му изглеждаше много позната, но не се сещаше къде я е виждал. Беше скоро във всеки случай. И във връзка с Праведния слуга. В това Гедер беше сигурен.

Легендата, с чието проучване се беше захванал от скука, постепенно беше придобила особено значение за него. В тъмните часове на утрото, след като сънищата го събудеха без време, той сядаше с книгите си, отбелязваше всяка податка и обмисляше по-трудните места в превода, докато гласът на огъня заглъхнеше в главата му и сънят го навестеше отново.

Бе придобил съвсем бегла представа за естеството на оръжието, освен че е било използвано в последната война на драконите и е било свързано с магия, която отделяла истината от лъжата. Открил беше два коментара за развала или инфекция на кръвта, но не му беше ясно за какво точно иде реч. Може би се отнасяше до ритуалите и заклинанията, които Морад е създал, за да вдъхне живот на Праведния слуга, или описание на функцията му, или просто измислица на онези от противниците на Морад, които са надживели съперника си.

100