Пътят на дракона - Страница 103

103

Досън

Симеон крачеше напред-назад пред всички тях. Изражението му беше смесица от колебание и решителност. Същото изражение Досън беше виждал в очите на ловни хрътки, които се колебаят на върха на стръмен склон, защото знаят, че хукнат ли надолу, връщане няма да има. Каквито и съвети да беше изслушал старият му приятел през дългата нощ, не ги беше потърсил от него. Но със сигурност не ги беше потърсил и от Къртин Исандриан.

Сбирката не се провеждаше в някоя от обичайните зали за аудиенции. Тук нямаше тапети и меки кадифени възглавнички, стените бяха от неизмазани тухли. На пода нямаше килими, които да облекчат неудобството за превитите колене на кралските поданици. Войници от кралската гвардия стояха покрай стените с мечове и доспехи, които не бяха декоративни. Принц Астер седеше на сребърен трон зад баща си. Личеше си, че момчето е плакало.

Къртин Исандриан стоеше на колене от другата страна на пътеката, точно срещу Досън, лицето му — изопнато и бледо като платно. Алан Клин беше до него. Канл Даскелин и Фелдин Маас бяха съумели да останат встрани от вниманието на краля. Одерд Фаскелан беше загинал със стрела в гърлото, а мухите при бесилките вече пируваха с трупа на убиеца му. Гедер Палиако, героят на деня, спасил източната порта, вече беше напуснал Камнипол. Досън беше сам.

Зад и над трима им, на три нива, галериите за зрителите бяха претъпкани. Целият нобилитет беше тук, мъжете седяха в партера на ниски неудобни столчета зад опънато въже, което ги разделяше символично от официалната аудиенция. Жените стояха на второто ниво и някъде там, сред тъпканицата, беше и Клара. Най-горната галерия, по правило запазена за градските първенци без благороден произход и за чуждите посланици, днес беше празна.

Кралят спря да крачи. Досън не вдигна глава.

— Това свършва днес — каза Симеон и гласът му прогърмя из цялата зала. — Свършва сега.

— Да, ваше величество — каза Досън с премерено покорен глас. Миг по-късно Исандриан и Клин повториха думите му като ехо.

— Докато аз седя на Разсечения трон, Антеа няма да тръгне по драконовия път — продължи Симеон. — Тези дребни интрижки и политически боричкания няма да донесат хаос и кръвопролития в империята, която е в сърцето на света. Кълна се в живота си, че това няма да стане, и като ваш монарх очаквам и изисквам същото от всички ви.

Този път отговорът на Досън „Да, ваше величество“ дойде едновременно и в хор с отговора на Исандриановата клика.

— Благородна кръв се проля по улиците на Камнипол. Чужди мечове играха в столицата ни — продължи кралят. — Вече няма значение дали мотивите на този или онзи са били чисти. Трябва да се потърси сметка на виновните.

Макар и с периферното си зрение, Досън видя как Алан Клин пребледнява до сиво.

— Имате ли да кажете нещо, преди да въздам правосъдие? — попита кралят. — Лорд Калиам?

— Не, ваше величество — каза Досън. — Аз съм верен на вас и на Разсечения трон.

— Лорд Исандриан?

— Ваше величество — каза Къртин Исандриан. Гласът му пресекваше. — Бих искал да привлека вниманието ви към две неща. Първо, моля ви да обмислите варианта вчерашното насилие да не е било резултат от намеренията на тук присъстващите. Но ако ваше величество смята, че наказание така или иначе трябва да се наложи, моля ви да пощадите моя съратник. Игрите в чест на принц Астер бяха мой проект, мой отначало докрай. Не бих искал невинни хора да пострадат само защото са мои приятели.

Хубава реч, помисли си Досън. Но необмислена и неразумна.

— Лорд Исандриан, изглежда, забравя, че това не е първото насилие, произлязло от враждата му с дом Калиам — каза кралят. — Ако държиш да се жертваш за назидание, ще обмисля молбата ти, ала не мисли, че някой друг ще намери защита зад твоите поли.

— Да, ваше величество — каза Исандриан.

В последвалото мълчание Досън затвори очи. Коляното го болеше. Цялата му тежест падаше там, в пряк контакт с каменния под, ала той търпеше стоически болката. Не беше сега моментът да се грижи за удобството си.

— Досън Калиам, барон на Остерлингов хребет — каза крал Симеон. — Удвоявам данъците, дължими от твоите имения, за срок от следващите пет години. Ще напуснеш двора и Камнипол и няма да се връщаш поне половин година, забранява ти се да набираш войници или наемници без изричното разрешение на трона.

Досън не каза нищо, само сведе глава още по-ниско. Сърцето препускаше в гърдите му и той внимаваше тревогата му да не проличи.

— Къртин Исандриан, барон на Корса — продължи кралят. — Отнемам в полза на трона всички твои земи южно от река Андриан, лишавам те от титлите Пазител на Естинпорт и Защитник на Изтока. Ще напуснеш двора и Камнипол и няма да се връщаш поне половин година, забранява ти се да набираш войници или наемници без изричното разрешение на трона.

Досън затвори очи. Едвам се сдържаше да не поклати глава. Разочарованието натежа в стомаха му като да беше глътнал камък. Отсъждането срещу Клин щеше да е същото или по-малко. И наистина, крал Симеон изпрати и него на същото заточение, увеличи данъците му и го лиши от няколко дребни титли. Фелдин Маас, където и да се криеше, се бе измъкнал от цялата история като мокра връв.

Когато кралят им нареди да се изправят, Досън се вгледа в стария си приятел. В своя крал. Лицето на Симеон беше зачервено, дишането — забързано, челото — навъсено като тъмен облак. Зад него принц Астер бе вдигнал брадичка уж предизвикателно. Само за миг Симеон погледна Досън в очите. И да трепна нещо зад демонстративния гняв на краля, друг знак Досън не видя. Кралските гвардейци оформиха шпалир, Симеон излезе от залата, следван от принца, а галериите се разшумяха като разбунен кошер. Досън хвърли поглед през пътеката към Исандриан и Клин, които си говореха нещо на ухо. Клин изглеждаше зашеметен. Исандриан изглеждаше тъжен и Досън се запита дали е тъжен по същата причина като него.

103