Пътят на дракона - Страница 108

108

По нейни сметки корабите вече трябваше да са потеглили от остров Нарин. Седемте съда, отплавали миналата година от Порте Олива, скоро щяха да се завърнат и Ситрин очакваше да се появят клиенти с искане за застраховка или кредит от банката за поредното плаване. Понеже не знаеше кои капитани са най-добри, нито кои семейства разполагат с достатъчно налични активи, за да закупят добър начален товар, Ситрин трябваше да разчита единствено на инстинкта си. Ако обвържеше банката с всички, които проявяха желание за съвместна дейност, рискът от лоши кредити неминуемо щеше да нарасне отвъд разумните граници. Ако откажеше на всички, щеше да лиши банката от шанса за висока възвръщаемост и да се черви пред представителите на компанията майка, които неминуемо щяха да й потърсят сметка за пропуснатите ползи. Ето върху такива рискове се градеше животът й напоследък.

Залозите на кучешки боеве й се струваха по-сигурни.

— Няколко договора за застраховка може би — каза Ситрин колкото на актьорите, толкова и на себе си. — А ако нещата потръгнат, след година-две ще се пробвам и с частично финансиране.

— Застраховка. Финансиране. Каква е разликата? — попита Смит.

Ситрин поклати глава. Все едно да я пита каква е разликата между ябълка и риба. Дори не знаеше откъде да започне.

— Ситрин забравя, че не всички сме израснали със сметало в ръка — каза Кари и си допи кафето. — Трябва да тръгваме.

— И да ми кажете, като стане готова новата пиеса — настоя Ситрин. — Държа да я гледам.

— Виждате ли? — рече Смит. — Казах ви аз, че ще се сдобием с меценат.

Тръгнаха си през задния вход — групичка пътуващи актьори, които нямат нищо общо с тайнствената търговка и нейните охранители. Ситрин ги гледаше през прозорчето, тънкото стъкло разкривяваше силуетите им. Меценат. Чак сега си даваше сметка, че вече не би могла да подгрява тълпата в екип с Кари и Микел. Дори със Сандр едва ли би могла да поседи в някоя кръчма. Ситрин бел Саркор, управител на местния клон на Медеанската банка, седнала на чаша бира с обикновен актьор? Би било съсипващо за реномето на банката и за собствената й репутация.

Налегна я чувство за самота, което нямаше нищо общо със Сандр.

Когато след час дойде капитан Уестер, Ситрин седеше на същата външна маса, където я беше заварила Кари. Капитанът й кимна за поздрав и седна срещу нея. Слънчевите лъчи изваждаха на показ бялото в косата му, но очите му изглеждаха по-ясни сега, на яркия светлик. Подаде й през масата лист пергамент. Ситрин плъзна поглед по думите и цифрите и кимна одобрително. Фактурата изглеждаше в ред.

— Как мина?

— Без проблем — отвърна капитанът. — Тютюнът вече е на сергията. Търговецът се опита да спори за част от стоката, но му казах, че или ще вземе всичко, или няма да вземе нищо.

— Не е трябвало да го прави — каза Ситрин. — Ако е сметнал, че има проблем със стоката, трябваше да дойде при мен.

— Може и да съм споменал нещо от сорта. Но той така или иначе прие доставката. Пиперът и кардамонът заминават утре. Ярдем и неколцина от новите ще имат грижата всичко да протече гладко.

— И това е нещо — каза Ситрин.

— Някакви новини от Карс? — попита Маркъс. Въпросът му прозвуча почти небрежно.

— Пратих депеша — каза Ситрин. — Използвах стария шифър на магистър Иманиел и бавен куриер, но предполагам, че вече са я получили.

— И какво пише в депешата?

— Че клонът се е регистрирал според местните закони и е започнал търговската си дейност по план, изготвен от мен и магистър Иманиел.

— С други думи, заобиколила си истината.

— Писмата се губят. Не се знае кой ще ги намери. А понякога куриерите вземат пари от трета страна, за да ги отворят и да ги препишат преди доставката. Не вярвам някой да отиде толкова далеч, че да прихване писмото, но в най-лошия случай ще открие там точно това, което се очаква да намери.

Маркъс кимна бавно, примижал към слънцето.

— Някаква конкретна причина да избереш бавен куриер?

— Трябва ми време да задвижа нещата, преди да са дошли — каза тя.

— Ясно. Има нещо, което искам да…

Сянка по-тъмна от облаците падна върху масата. Ситрин не беше видяла мъжа да наближава и й се стори, че е изникнал от нищото. Или от паважа. По-висок от капитан Уестер, но не колкото Ярдем Хейн, мъжът беше с вълнена туника и панталони, дебело синьо наметало, което да го пази от пролетния хлад, и бронзова верижка, обозначаваща службата му. На пръв поглед беше от първокръвните, но тънката снага и светлата кожа говореха за синайска кръв, вляла се семейството преди две-три поколения.

— Простете — каза мъжът с безкрайно любезен тон. — Със Ситрин бел Саркор ли имам честта да говоря?

— Да — отвърна Ситрин.

— Праща ме губернатор Сиден — каза мъжът.

Страх пресекна дъха й като удар в корема. Бяха открили измамата. И сега пращаха гвардията. Изкашля се и се постара да се усмихне.

— Някакъв проблем ли има?

— Ни най-малко — отвърна пратеникът и извади малко писмо. Гладкият лист беше сгънат старателно, подпечатан и зашит по краищата. — Но губернаторът спомена да изчакам, в случай че пожелаете да пратите отговор.

Ситрин взе писмото и застина — не знаеше накъде да погледне, към писмото, към куриера или към капитана. Сякаш след цяла вечност успя да се отърси от ступора си.

— Ако кажете на маестро Асанпур, че сте дошли при мен, той ще ви настани удобно.

— Много мило от ваша страна, магистра.

Ситрин изчака мъжът да влезе в кафенето и чак тогава издърпа конеца. Нишката сряза хартията с неприятен звук. Изтръпнала вътрешно и с треперещи ръце, Ситрин заглади листа върху масата. Почеркът беше красив и прецизен, излязъл от ръката на професионален писар. „До магистра Ситрин бел Саркор, глас и представител на Медеанската банка в Порте Олива, аз, Идериго Белинд Сиден, губернатор на Порте Олива по милостта на Нейно кралско величество…“ и така нататък, и прочие дрън-дрън. Ситрин плъзна пръсти по страницата. „Моля за личното Ви съдействие като представител на търговския занаят и гражданин на Порте Олива относно някои въпроси от съществено значение за добруването и просперитета на града…“ и прочие, и прочие. А после, почти в края на първата страница, Ситрин замръзна.

108