Пътят на дракона - Страница 117

К оглавлению

117

— Капитане! Добре си дошъл! Хареса ли ти представлението?

— Убедително беше — отвърна Маркъс.

— Радвам се да го чуя. Хорнет! Внимавай с това въже. Не, другото, на което си стъпил бе, човек!

Хорнет отскочи встрани и майстор Кит поклати глава.

— Чудя се кога ли ще си счупи крака, докато се измъква сутрин от спалния си чувал — каза Кит. — Много е кьопав горкият.

— Кари става все по-добра.

— Да, вече се чувства по-спокойна на сцената. Няма да се учудя, ако до края на сезона успее да научи всички роли на Опал. Надявам се обаче да открия момиче, което да поеме нейните роли. Бих могъл да облека Смит в дантели и да го обуча във фалцет, но се боя, че това би придало твърде лековат тон на трагичните сцени.

— Откри ли вече някоя подходяща?

— Може да се каже — отвърна Кит. — Говорих с две момичета, които изглеждат обещаващи. Едната е по-талантлива, но лъже. Опитът ми показва, че да си добър спътник в преходите от един град до следващия е по-важно за трупата, отколкото да си добър актьор на сцената. Мисля, че бих могъл да обуча кажи-речи всеки на театралното изкуство. Значително по-трудно би било да променя нечии вредни навици.

Маркъс седна с гръб към стената на морската дига. Слънцето се беше скрило зад покривите, но облаците още грееха в златни и оранжеви краски. Кит избърса за последно очите си и прибра кърпата.

— Малко по-нататък има един хан — каза майстор Кит. — Отседнали сме там. Ханджията не ни таксува за нощувките, стига да играем по една комедия всяка вечер за клиентелата му. Ако искаш, ела с нас.

— Ще си помисля.

Майстор Кит скръсти ръце. Безпокойство затъмни очите му.

— Капитане? Всичко е наред с банката, надявам се? От онова, което чувам, нашето момиче, изглежда, се справя доста добре.

— Хората постоянно й носят пари — каза Маркъс.

— Точно на това се надявахме, нали така?

— Така.

— Но?

Маркъс примижа, загледан в градската баня. Двама картадами си крещяха ожесточено, сочеха банята и се надвикваха. Кльощаво тралгунско момиче мина покрай тях, като ги зяпаше любопитно.

— Трябва ми услуга — каза Маркъс.

— Какво си намислил?

— Ще ми се пак да ми обясниш онова, дето Ситрин имала право на свои си грешки. И че аз е трябвало да заглаждам всеки остър ръб, в който има опасност да се удари.

— Аа — проточи майстор Кит.

— Играе с много високи залози — каза Маркъс, — и срещу хора, които имат десетилетия жизнен и професионален опит зад гърба. И…

— И?

Маркъс прокара пръсти през косата си.

— Оплела се е като пиле в кълчища. Заложила е твърде много от себе си, без дори да си дава сметка. Когато всичко се срине под краката й… искам да го спре сега, овреме. Преди да е пострадала.

— С други думи, искаш да я предпазиш.

— Не искам — каза Маркъс. А миг по-късно: — Искам. А не ме бива да предпазвам жени. Затова искам от теб да ми кажеш, че не бива да се опитвам.

— Защо не се обърна с тази молба към Ярдем? Той, вярвам, те познава по-добре от мен.

— Знам какво ще каже Ярдем. Дори знам с какъв тон ще го каже. Така че няма смисъл да го питам.

— Но смяташ, че ще повярваш на мен?

— Когато поискаш, ти можеш да си много убедителен.

Майстор Кит се засмя и седна до него. Кари извика, актьорите вдигнаха сцената на пантите й и превърнаха дъсчената платформа в страница на висок фургон. Сандр отиде да впрегне мулетата. Соленият бриз притихна за миг, после смени посоката си и погали хладен лицето на Маркъс. Облаците посивяха, изгубили слънчевите си краски. Много скоро кръчмите, бордеите и баните щяха да изнесат цветните си фенери с надеждата да привлекат пари и клиенти така, както светлината привлича нощни пеперуди. Стражите от краличината гвардия щяха да плъзнат по улиците. А Ситрин… По-добре беше да не мисли какво ще прави Ситрин.

Без да бърза, Маркъс разказа всичко на актьора. Деловите планове на Ситрин, амбициите й за развитието на банката, надпреварата за ескортиращите бойни кораби, странната й връзка с основния й конкурент с наполовина ясурийска кръв. Майстор Кит го слушаше внимателно, а когато Маркъс млъкна, сви устни и вдигна поглед към потъмняващото небе.

— Ще ти кажа едно, Маркъс, и ще ти го кажа, защото е вярно. Вярвам, че Ситрин притежава всичко необходимо, за да извърти номера. Стига да си отваря очите и ушите, да претегля внимателно фактите и с мъничко късмет в добавка, може да се справи.

— „Може“ е хубава дума. Но дали ще се справи наистина?

Майстор Кит мълча дълго. А когато отново проговори, в думите му имаше нескрита тъга.

— Вероятно не.

Ситрин

Ситрин лежеше в мрака. Кахуар лежеше до нея, бавният дълбок ритъм на дишането му почти се губеше, погълнат от хора на щурците, които пееха под прозореца. Завивките под и около Ситрин бяха много меки и още влажни от пот.

Чувала беше, че първия път боляло, но нея не я заболя. Зачуди се колко от другите неща, които беше чувала за секса, са също толкова неверни. Ако я беше отгледала майка, може би щеше да е друго, може би щеше да е по-осведомена. И все пак, като за човек, който няма ясна представа какво прави, експериментът, изглежда, се беше увенчал с успех. Кахуар беше пил достатъчно, за да зареже превземките, а от нея се искаше само да го следва. Няколко целувки, няколко милувки, а после й беше съблякъл набързо роклята, метнал я бе на леглото си и оттам нататък за Ситрин не остана много за правене. Цялата тази работа с тласъците и грухтенето беше доста глупава, но след това Ситрин откри. Че мисли за Кахуар с повече топлота. Може би връзката, която сексът създаваше между мъжа и жената, се раждаше от споделеното удовлетворение и унижение.

117