Пътят на дракона - Страница 25

— Отзад или отпред? — попита Ярдем.

— Аз ще мина отпред — каза Маркъс.

Тралгунът кимна и пое с тежка стъпка към металния търговски фургон, който се движеше в края на кервана. Той щеше да тръгне последен. Маркъс провери оръжието и доспехите си със същото внимание, с което ги проверяваше преди битка, по стар навик, и тръгна към големия готварски фургон на водача. Качи се на капрата до жената на тимзина и се настани за следобедния преход. Тимзинката му кимна и примигна с прозрачните си вътрешни клепачи.

— Яденето беше много вкусно, мадам — каза Маркъс.

— Много мило, че го казвате, капитане.

С което разговорът им приключи, жената викна на конете и ги плесна леко с камшика, колкото да ги насочи. Фургонът се качи на пътя и пое на запад под балдахина от клони. Маркъс се зачуди дали Ванаи вече е паднал и ако още не е, колко ли дни остават на свободния град. Не много във всеки случай. Още един проблем, който не го засягаше.

Охраната беше разставена на простичък принцип. Маркъс и Ярдем се редуваха в челото и в края на кервана. Майстор Кит караше своя си фургон в средата — ярката му театрална окраска беше скрита под брезентово платнище. Другите яздеха по трима от двете страни на кервана и държаха под око дърветата. Видеха ли нещо подозрително, викаха и Ярдем или Маркъс отиваха да погледнат. Досега тревога беше вдигната само веднъж, когато Смит, статистът на трупата, беше отпуснал юздите на въображението си, подпалено от страшни историйки за банди подивели дартински убийци. Маркъс присви очи и отпусна гръб на твърдата дървена облегалка. Въздухът миришеше на гниещи листа и развалящо се време, но дали щеше да го избие на дъжд, или на сняг, можеше само да се гадае.

Пътят завиваше надясно покрай гъсто обрасъл хълм. Напряко на пътя беше паднало дърво, в основата му още се белееха следи от брадва. Маркъс усети как тялото му се напряга още преди да е разбрал защо и каза:

— Дайте сигнал за спиране.

Тимзинката отвори уста да попита нещо, но Смит, Сандр и Опал се развикаха преди тя да е отронила и дума. Маркъс скочи и се покатери върху фургона. Не би трябвало да са бандити. Керванът не превозваше нищо ценно. Бялата кобила на керванджията препускаше покрай каруците към челото. Маркъс видя четири фигури с кожени доспехи, леки метални ризници и лъкове да се появяват откъм дърветата. Бяха с качулки, но по телосложение приличаха на ясуру или картадами. Фактът, че са се показали четирима, можеше да означава две неща — или че бандитите блъфират, или че между дърветата има още десетина.

Поне не се бяха представили с някоя и друга стрела.

— Хей! — чу се гъгнив глас. — Кой ви е началникът?

Четирима на коне се бяха изстъпили пред поваления дъб. Трима бяха или нетипично мърляви синаи, или страдащи от хронично недохранване първокръвни, всичките яхнали изпосталели кранти, но онзи най-отпред яздеше сив жребец с добри пропорции и силни крака. Освен това имаше стоманен нагръдник и плетена ризница. Лъкът му беше от рог, мечът му беше закривен в южняшки стил, а лицето му имаше широката тежка челюст и бронзовите люспи на ясуру.

Водачът на кервана закова кобилата си до впряга на готварския фургон и извика:

— Аз отговарям за този керван! Какво искате?

Маркъс разкърши рамене да отпусне мускулите си. Осем разбойници на светло и неизвестен брой поддръжници в гората. Половината от осемте бяха на коне. Той имаше осмина, от които шест — на коне. Това му даваше незначително номинално предимство, но стигнеше ли се до бой, неговите хора нямаше да издържат и две минути. Надяваше се тимзинът да не ядоса разбойниците прекалено.

— Аз съм лорд-рицар Тирентоа — каза разбойническият главатар достатъчно високо, за да стигне гласът му до тях. — Вие пътувате по моя път и трябва да си платите дължимата такса.

Маркъс се плъзна назад върху капрата. Желанието да завърти очи се бореше за надмощие с тежестта в стомаха му. Конникът може да беше измамник и самохвалко, но разполагаше с мечове и лъкове.

— Това са драконови пътища — извика водачът на кервана. — А ти си един нахален малоумник в крадена броня. В Биранкор няма рицари ясуру.

Е, това едва ли можеше да мине за дипломатичен подход, помисли си с разочарование Маркъс. Смехът на разбойническия главатар беше силен и фалшив. Маркъс сложи ръка върху дръжката на меча и се замисли как да излезе от тази ситуация с минимум трупове на сметката си. Ако актьорите нападнеха стрелците по фланговете на кервана, току-виж бандитите се уплашили и духнали. Така за него щяха да останат четиримата на коне. Ярдем се появи тих като сянка. Държеше лъка си. Значи по двама конници за всеки. Освен ако сред дърветата нямаше още.

— Денят, когато ще вдигнеш бунт и ще поемеш командването? — попита под нос Маркъс.

— Няма да е днес, сър.

Водачът на кервана крещеше, а лицето на фалшивия рицар придобиваше зеленикаво-бронзовия оттенък, който при ясурите означаваше гняв. Маркъс се смъкна от фургона и тръгна напред. Конниците не го забелязаха, докато не наближи бялата кобила на тимзина.

— Колко искате? — попита Маркъс.

И тимзинът, и ясуруто го погледнаха с еднакъв гняв.

— Простете, че прекъсвам изискания ви и високоинтелектуален спор, но колко точно искате?

— Покажи малко уважение, момче — каза главатарят на бандитите.

— Колко искате, милорд — каза Маркъс. — Защото ако погледнете по-внимателно кервана, ще видите, че нямаме много. Освен ако негово благородие и любезните съратници на негово благородие не са склонни да приемат таксата си във вид на желязна руда, боя се, че почти нямаме какво друго да предложим.