Пътят на дракона - Страница 29

— Да. — Гедер кимна. — И аз би трябвало да пиша у дома. Направо не знам какво да им кажа.

Смехът на Джори беше приглушен и горчив.

— Кажи им, че плячката е била страхотна.

И да имаше съмнение относно кои от хората на Алан Клин се ползват с благоволението му, този въпрос намери своя отговор веднага щом лорд Терниган излезе през портите на Ванаи. Новият секретар на Клин, син на голям тимзински търговец, дойде да прибере Гедер от лечебницата и да го заведе в новия му дом — три малки стаи в една от по-невзрачните богаташки къщи, които очевидно бяха ползвани доскоро за склад и още миришеха на миши изпражнения. Но пък имаше малко огнище и, за разлика от палатката му, тук вятърът не духаше през стените.

Всеки ден Гедер получаваше нова заповед от лорд Клин. Канален шлюз, който трябва да бъде затворен; пазарище, където продавачите трябва да плащат имперска такса, за да продължат дейността си; ванайски лоялист, верен на сваления от власт принц, който да бъде хвърлен в затвора за назидание на останалите. Изискванията на новата власт бяха обявявани на всеослушание от обикновени войници, пак те изпълняваха екзекуциите, но и на двата вида дейност задължително трябваше да присъства благородник, в знак че антийската аристокрация участва активно в управлението на своя нов град. И като се имаше предвид какво беше естеството на възлаганите му задачи, Гедер не се съмняваше, че до края на зимата вече ще е най-мразеният човек във Ванаи.

Да се затвори бордей с голяма клиентела? Нека Гедер поведе войниците. Да се изхвърлят вдовицата и децата на лоялист от дома им? Гедер. Да се арестува изтъкнат член на местната търговска прослойка?

— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — каза магистър Иманиел от ванайския клон на Медеанската банка.

— Съжалявам — отвърна Гедер. — Наредено ми е да ви заведа при лорд-протектора, със или без вашето съгласие.

— Наредено ви е — повтори горчиво дребният човек. — А наредено ли ви е да ме прекарате по улиците в окови?

— Част от инструкциите. Съжалявам.

Сградата на банката се намираше в една странична улица и беше съвсем малко по-голяма от къщата на средностатистическо заможно семейство. И въпреки скромните си размери изглеждаше някак пуста. Нямаше друг в къщата освен дребния, препечен сякаш от слънцето магистър и една добре охранена жена, която кършеше ръце на прага. Магистър Иманиел стана от масата, огледа преценяващо войниците зад Гедер, подръпна си туниката и попита:

— Предполагам не знаете кога ще мога да се прибера и да възобновя работата си?

— Не ми беше казано — отвърна Гедер.

— Ама не може така! — викна жената. — Нищо лошо не сме направили.

— Кам — повиши глас банкерът. — Недей. Викат ме по някакъв делови въпрос, несъмнено. Ако някой пита, кажи, че е станала грешка и че съм отишъл да говоря с благородния лорд-протектор, за да оправим нещата.

Жената — Кам — прехапа устни и погледна настрана. Магистър Иманиел застана спокойно пред Гедер и се поклони.

— Сигурно няма начин да минем без оковите?

— Наистина съжалявам — каза Гедер, — но лорд Клин даде изрични…

— Заповеди — довърши вместо него банкерът. — Разбирам. Хайде да приключваме тогава.

На улицата се беше събрала тълпа. Явно новината за появата на Гедер се беше разнесла по-бързо и от птица. Гедер вървеше, заобиколен от въоръжения си ескорт, а затворникът дрънчеше с оковите си току зад него. Гедер хвърли поглед през рамо и видя, че обветреното лице на мъжа се е разтеглило в маска на снизходителност и зле прикрита подигравка. Зачуди се дали безстрашието на стареца е истинско, или е демонстрация. По целия им път по улиците и покрай каналите хората се обръщаха да зяпат окования банкер. Гедер вървеше с отсечена стъпка, бастунчето му потропваше решително по паважа. Изопнал бе лице в сурова физиономия, за да прикрие факта, че няма представа защо прави нещата, които прави. До сутринта всички щяха да знаят, че банкерът е арестуван. Фактът, че именно такова е било намерението на Клин, с нищо не успокояваше страховете на Гедер.

Сър Алан Клин ги чакаше в голямата зала, където до неотдавна принцът беше провеждал аудиенциите си. Всички следи от предишното управление бяха изнесени или покрити с антийските знамена на крал Симеон и дома Клин. Миришеше на дим, дъжд и мокри кучета. Сър Алан се надигна с усмивка от масата.

— Магистър Иманиел от Медеанската банка?

— Същият, лорд-протекторе — каза с усмивка и поклон банкерът. Гласът му прозвуча дружески. Все едно Клин изобщо не го беше унижил пред целия град. — Изглежда, съм обидил с нещо ваша милост, за което аз, разбира се, бързам да се извиня. Ако бъдете така добър да ми разясните естеството на простъпката ми, ще се постарая, несъмнено, да не я повтарям в бъдеще.

Клин махна небрежно с ръка.

— Няма такова нещо, сър. Просто разговарях с бившия принц на Ванаи, преди той да замине в изгнание. От него разбрах, че сте отказали да финансирате кампанията му.

— Прецених, че е малко вероятно да си върне кредита — каза магистър Иманиел.

— Разбирам — каза Клин.

Гедер местеше поглед между двамата. Разговорът им звучеше толкова спокойно, толкова колегиално дори, че го обърка. Ала в очите на Клин имаше една особена твърдост, която — заедно с оковите на китките и глезените на магистъра — придаваше заплашителна нотка на всяка дума, излязла от устата му. Клин се върна бавно при масата, където останките от обяда му чакаха в една сребърна чиния.

— Преглеждах докладите за компенсациите — каза Клин. — Забелязах, че сумата, която вашата фирма е платила в дан на крал Симеон, е… хм, изненадващо малка, да речем.