Пътят на дракона - Страница 70

Джори Калиам влезе. Облечен беше в най-хубавата си униформа и се поклони официално на Гедер. Или и той беше покосен от изтощение и подозрителност, или Гедер виждаше света като в огледало. Тимзинът прибута количка, отрупана със захаросани ядки и плодове в малки купи. После им наля вода в кристални чаши и се оттегли.

— Милорд протекторът е искал да ме види? — каза Джори.

Гедер пробва с една усмивка.

— Кой би повярвал, а? Аз лорд-протектор на Ванаи.

— Мисля, че всеки, заложил на вас, би се сдобил с огромна печалба върху залога си — отвърна Джори.

— Да. Да, и това е причината да те повикам — каза Гедер. — Баща ти е доста активен в двора, нали? А ти му пишеш редовно. Така си ми казвал.

— Да, милорд, пиша му редовно — отвърна Джори. Стоеше изправен, все едно е глътнал бастун, вперил поглед право напред.

— Това е добре. Чудех се дали… тоест, хм, знаеш ли защо?

— Защо какво, милорд?

— Защо мен? — каза Гедер. Смути се, чул пискливия обертон в гласа си. Като от цигулка в ръцете на неумел музикант.

Джори Калиам, син на Досън Калиам, отвори уста, затвори я, накрая се намръщи. Бръчките по челото и около устата изведнъж го състариха. Гедер взе шепа ядки от купичката с шамфъстък. Разпукваше тънката черупка и мяташе меката приятно солена ядка в устата си не толкова от глад, колкото за да прави нещо с ръцете си.

— Поставяте ме в трудно положение, милорд.

— Гедер. Моля те, викай ми Гедер. А аз ще ти викам Джори. Ако нямаш нищо против. Ти си ми най-близкото подобие на приятел в този град.

Джори си пое дълбоко дъх, после го издиша през зъби и очите му се смекчиха.

— Бог да ти е на помощ — каза той. — Но май наистина си нямаш друг приятел.

— Тогава ще ми кажеш ли какво толкова става в Камнипол, че Терниган да посочи мен за управник на Ванаи? Аз си нямам застъпник в двора. Това е първата ми военна кампания. Нещо не се връзва. Надявах се ти да ми помогнеш, защото нямам идея какво става.

Джори посочи един от столовете и Гедер със закъснение съобрази, че му иска разрешение да седне. Кимна енергично и сам седна срещу него, стиснал ръце между коленете си. Джори местеше поглед, сякаш четеше нещо, което е написано във въздуха. Гедер изяде още една ядка.

— Аз, разбира се, не знам защо Терниган прави едно или друго — каза Джори. — Но знам, че нещата у дома са доста неспокойни. Клин е в една лодка с Къртин Исандриан, а Исандриан се опитва да прокара промени, които не се приемат добре в двора. Създал си е врагове.

— Затова ли Терниган е отзовал Клин?

— Може би. И ако влиянието на Исандриан в двора се разклаща, Терниган не би искал да назначава хора, които са свързани с него. Казваш, че нямаш застъпници в двора. Може би точно затова е избрал теб. Защото дом Палиако не е взел страна.

Гедер беше чел за много ситуации от този сорт. Във Войната на белия прах Кабрал беше приемал изгнаници както от Биранкор, така и от Херез. Придворните на Коорт Нкачи, четвъртия регос на Боржа, били толкова корумпирани, че той се видял принуден да издигне за регент случайно избран чифликчия. Погледнато от този ъгъл, назначението му започваше да придобива смисъл. И въпреки това…

— Е — каза той със смутена усмивка, — май трябва да съм благодарен на баща ми, че не се застоява в двора. За разлика от твоя. Наистина вярвах, че ако отзове Клин, Терниган ще даде града на теб.

Джори Калиам обърна лице към прозореца. Челото му отново се бе набраздило от дълбоки бръчки. В камината огънят мълвеше тайни сам на себе си, а на площада стотици гълъби излетяха едновременно и разлюляха бялото зимно небе.

— За мен така е по-добре — каза накрая Джори. — Дворцовите игри нямат нищо общо със справедливостта, Палиако. Нито с достойнствата и способностите. Лоши мъже често разполагат с голяма власт приживе и биват оплаквани горко, когато се споминат. Добри мъже биват харчени като дребни монети, ако това е удобно някому. Не е нужно да си сгрешил, за да ти подпишат присъдата. Ако унищожението ти им е изгодно, значи ще те унищожат. Питаш ме за всичко това? То няма нищо общо с теб.

— Разбирам — каза Гедер.

— Едва ли.

— Знам, че не съм заслужил назначението — каза Гедер. — Знам, че просто съм извадил късмет и сега трябва да се потрудя здравата, за да го заслужа със задна дата. Нито за миг не съм се поблазнил от мисълта, че лорд Терниган ме е издигнал, защото ме уважава или нещо такова. Сега разбирам, че просто съм му удобен. Няма проблем. Мога да заслужа уважението му. Мога да върна Ванаи на правия път. Мога да оправя нещата.

— Можеш ли? — каза Джори.

— Мога да опитам — отвърна Гедер. — Баща ми несъмнено се хвали наляво и надясно. Дом Палиако не е получавал нова титла, откакто дядо ми е бил издигнат за Пазител на езерата. Знам, че баща ми винаги си е мечтал за нещо такова, и сега, когато съм тук…

— Това не е честно — каза Джори.

— Да, не е. Но се кълна, че ще направя всичко възможно да те компенсирам.

— Да компенсираш мен? — възкликна Джори, сякаш Гедер внезапно е изпаднал от друг някакъв разговор.

Гедер стана, взе двете чаши с вода от количката и подаде едната на Джори. А после вдигна своята, призовал цялата тържественост, която му беше налична в момента.

— Ванаи е мой — каза Гедер и този път твърдението прозвуча почти правдиво. — И ако тук има нещо, което да те облече в честта, която заслужаваш, аз ще го намеря. Този град трябваше да е твой и ние го знаем, ти и аз. Но го подхвърлиха на мен, вместо на теб, и аз се кълна никога да не забравя, че придобивката ми е чист късмет и нищо повече.