Пътят на дракона - Страница 124

124

— Аз съм.

— Какво предлагаш в замяна?

„Нищо нямам — помисли си Гедер. — Фургон и няколко слуги. Изхарчих почти всичкото си сребро по пътя дотук, а и какво изобщо може да се купи с него? Не е като да идете на пазара и да…“

— Новини? — каза той. — Мога да ви разкажа какво става по широкия свят. Понеже вие сте… далеч.

— Мислиш ли злото на богинята?

— Ни най-малко — отвърна Гедер, изненадан от въпроса. В никоя от книгите му не се споменаваше за богиня.

Огромният мъж замълча, сякаш се вслушваше в самия себе си. После кимна.

— Ела с мен, тогава, принц Палиако, и ни разкажи за своя свят.

Досън

Лято в Остерлингов хребет. Досън ставаше с изгрева и по цял ден обикаляше земите си: наваксваше със задачите, останали несвършени покрай зимните му дела и пролетните интриги. Каналите, които напояваха южните ниви, имаха нужда от ремонт. Едно от селата на запад беше изгоряло през пролетта и Досън се погрижи за възстановяването му. Двама мъже бяха хванати да залагат капан за елени в гората и той присъства на обесването им. Където и да отидеше, крепостните селяни му отдаваха почит и той я приемаше като нещо дължимо.

Тревата покрай пътищата беше израснала висока. Широките листа на дърветата трептяха в зелено и сребърно под ласките на ветреца и слънцето. Два дни път от изток на запад, четири от север на юг, планински пътечки, където да ловува, уютът на семейното ложе нощем и синьо небе отгоре. Досън Калиам не се сещаше за по-луксозен затвор, където да си губи времето, докато кралството се срива.

Имението беше обхванато от трескава дейност. Мъжете и жените на служба при Досън не бяха свикнали господарят им да е тук през дългите летни дни, точно както не бяха свикнали с отсъствието му през зимата, освен когато се включваше в кралския лов. Досън чувстваше осезаемо тревогата им. Всички знаеха, че е заточен до края на сезона, и всички без съмнение гадаеха, клюкарстваха и фантазираха.

Да им се сърди за това би било като да се сърди на щурците, че пеят. Какво друго да очаква от едни прости селяни? Дай им да се наядат и друго не ги интересува. Мнението им за по-широкия свят струваше колкото мнението на дъждовна капка или на клонче в гората.

Виж, от Канл Даскелин беше очаквал повече.

— Още едно писмо ли, скъпи? — попита го Клара, докато той крачеше по дългата галерия.

— Нищо съществено не казва. Чуй само — отвърна Досън и тръсна ядно страниците. Откри мястото и започна да чете: — „Негово величество е все така в лошо здраве. Лекарите предполагат, че го измъчва споменът за наемническия бунт, но вярват, че до зимата ще се възстанови.“ Или това. „Лорд Маас защитава по най-агресивен начин лорд Исандриан и неговия добър характер и се възползва максимално от факта, че се отърва без наказание.“ Всичко е в този дух. Провокации и намеци.

Клара остави гергефа с бродерията. Жежкият следобед беше оросил с пот челото й, кичур коса се беше измъкнал от мрежичката. Роклята й беше от тънка лятна материя, която не скриваше формите й, по-меки от на млада жена и по-спокойни. Изглеждаше красива в булото от слънчева светлина, изливаща се през прозореца.

— А ти какво очакваш, любими? — попита тя. — Да ти пише в прав текст, директно?

— По-добре изобщо да не ми беше писал, като ще пише така — изсумтя Досън.

— Знаеш, че това не е вярно, любов моя — успокои го Клара. — Дори да не ти споделя всички подробности от дворцовия живот, фактът, че ти пише, означава нещо. Винаги можеш да прецениш един човек по това с кого си пише. Някакви новини от Джори?

Досън седна на дивана срещу нея. Слугинче влезе през вратата в другия край на галерията, видя господаря и господарката и бързо се оттегли.

— Получих писмо от него преди десет дни — каза Досън. — Пише, че всички в двора стъпват на пръсти. Никой не се заблуждава, че кризата е отминала. Симеон трябваше да обяви настойника на принц Астер още на годишнината от кръщението му, но вече три пъти го отлага.

— Защо го прави, как мислиш? — попита Клара.

— По същата причина, поради която заточи мен за измяната на Исандриан — каза Досън. — Страх го е, че ако прояви благосклонност към нас, другите ще се вдигнат на оръжие. Ако пък повери сина си на тях, ще се разбунтуваме ние. А и щом Канл дава тон за песен, нищо чудно Симеон да има основания за страховете си.

— Бих могла да поговоря с Фелиа — предложи Клара. — Нейният съпруг се озова в кажи-речи същата позиция като Канл, нали? А с Фелиа не сме се виждали от много отдавна. Ще се радвам да си поговоря с нея.

— Абсурд. Да те пратя в Камнипол сама? При Фелдин Маас? Би било твърде опасно. Забранявам го.

— Няма да съм сама. Джори е там, а ще взема и Винсен Коу да ме пази.

— Не.

— Досън. Любов моя — каза Клара с твърдост, каквато Досън рядко чуваше от нея. — Позволих ти да ме спреш, когато по улиците имаше чужди наемници, но тях вече ги няма. Ако някой не протегне ръка, раната никога няма да заздравее. Симеон не може да го направи, горкият мечок, защото не е нещо, което да оправиш с кралска заповед. Ти и Фелдин не можете, защото сте мъже и не знаете как. Ще ти кажа как ще станат нещата — вие ще извадите мечовете, а ние ще си приказваме коя е била с най-хубава рокля на бала, докато не се отегчите толкова, че да върнете мечовете в ножниците. Само защото не ти харесва не означава, че е трудно.

— Късно е за това — каза Досън.

Клара вдигна вежда. Мълчанието се проточи, три удара на сърцето, после и четвърти.

— Значи трябва да събереш армия. Нали? — каза тя.

— Забранено ми е. Част от наказанието, докато изгнанието ми не изтече.

124