Пътят на дракона - Страница 134

134

— Вариантите за избор са по-малко, отколкото ти се иска, братко — отвърна Бариат. — Няма да намериш и един, който хем да е против селския съвет, хем да подкрепя Астерилхолд. Ако искаш едното, ще трябва да се примириш с другото. Никое семейство няма хем да се обяви против кръвосмешението между расите, хем да продължи търговията си с Боржа. Кралят не е скулптор с недокоснат камък пред себе си, който да извае по свой вкус. Не, той е като човек, който влиза в работилницата на скулптор и трябва да избере между статуите, които вече са там.

— И смяташ, че принцът е единственият начин, по който Симеон може да покаже благосклонността си към един или друг?

— Единственият значим начин — каза Бариат. — Ако негово величество отрупа Даскелин с всички възможни привилегии, но въпреки това изпрати сина си за повереник на Маас, това ще означава, че в дългосрочен план кралството ще бъде оформено според възгледите на Маас. Точно затова Исандриан…

— Но ако кралят…

Гласовете им се преплетоха, никой не слушаше какво казва другият и нишките на доводите им се вързаха на грозен възел. Клара слезе в градината, сложи демонстративно ръце на кръста си и каза високо:

— Ако така ще посрещате бедната си майчица, по-добре да ви бях дала за отглеждане на вълците.

Момчетата се ухилиха и скочиха да я прегърнат. Вече бяха големи, ръцете им бяха силни, миришеха на мъже и си бяха наклепали косите с масло за блясък. А сякаш само преди седмица ги беше люляла на ръце. А после момчетата й пак се разпалиха, говореха един през друг, само че този път в центъра на словесното меле беше тя и внезапното й пристигане, а не политиката на двора. Клара ги дари с по една широка усмивка и пристъпи сред пищната зеленина и светлите цветчета на лятната градина. Поне фонтанът беше в добро състояние и плискаше щедро вода по снагата на замислената, пък макар оскъдно облечена синайка от лят бронз. Клара приседна на ръба на фонтана и съблече пътния си жакет.

— Баща ви, бедничкият, си гризе ноктите у дома и аз, като услуга към него и към себе си, дойдох тук с доброто желание поне малко от малко да оправя нещата. Това идиотско заяждане на дребно вече ми провали половината сезон, а и непременно трябва да се видя със скъпата Фелиа.

Джори се облегна на една обрасла с бръшлян стена. Както бе скръстил ръце и смръщил вежди, беше образ и подобие на баща си. Бариат седна до Клара и се засмя.

— Липсваше ми. Никоя друга жена не би нарекла първия въоръжен конфликт по улиците на Камнипол от пет поколения насам „идиотско заяждане на дребно“ — каза той.

— И аз като всички съжалявам за кончината на скъпия лорд Фаскелан — каза остро Клара. — Но на идиотското държа.

— Мир, майко, мир. — Бариат вдигна ръце. — Права си, разбира се. Просто никой друг не го нарича с такива епитети.

— Ами да го наричат — каза Клара.

— Татко знае ли, че ще се срещаш с Маас? — попита Джори.

— Знае, и преди да си ме подхванал, да ти кажа, че ще ме охраняват през цялото време, така че бъди така добър и ми спести страшните приказки за лорд Маас и всичките ужасни неща, които щял да ми стори.

Двете й момчета се спогледаха.

— Майко — започна Джори, но тя го прекъсна с жест и се обърна любезно към най-големия си син.

— Явно си си взел отпуск от флотата, Бариат, скъпи. Как са бедният лорд Скестинин и онази нагримосана вещица, за която той има неблагоразумието да се ожени?

Улиците бяха пълни с хора. Карети тракаха по калдъръма. На пазара месари продаваха месо, пекари — хляб. Осъдени за дребни престъпления затворници чистеха улиците под надзора на въоръжени мъже в цветовете на краля. Черешите по протежение на улиците бяха натежали от зелен плод, който се зачервяваше сякаш пред очите на Клара. Работници висяха над Прореза и поправяха мостовете. Клара не можеше да повярва, че един град може да изглежда, да звучи и да мирише като в доброто старо време — и едновременно с това да се е сгънал на две от страх. Не беше за вярване, но беше факт.

Страхът личеше в малките неща. Търговци, които се смееха твърде шумно и с прекомерна готовност, караници кой е по-напред на опашката и чия карета е с предимство на пресечката, и каменните физиономии, които хората си надяваха несъзнателно, когато мислеха, че никой не ги гледа. Дори конете, изглежда, надушваха нещо, защото големите им влажни очи бяха някак по-опулени от нормалното, а стъпката им — едва доловимо по-нервна.

Решила бе да излезе с открита стол-носилка. Винсен Коу вървеше до четиримата носачи. Нещо бе сполетяло едното око на бедния човечец точно преди да тръгнат от Остерлингов хребет и червенеещата синина се разтичаше в зеленикавожълти отсенки по бузата му. Носеше доспехи от варена кожа със стоманени капси, на колана му имаше и меч, и кинжал. Ловджиите рядко запасваха толкова оръжие и това, заедно с насиненото око, придаваше на Коу вид на побойник.

Къщата на Фелдин Маас делеше общ площад с дома на Исандриан. Портите и на двете имения бяха от ковано желязо с изобилие от главозамайващи врътки, а мазилката, цветовете и декоративните елементи на къщите сякаш бяха дело на изпаднал в умопомрачение сладкар със слабост към пищната глазура. Къртин Исандриан беше в заточение, също като нейния Досън, и беше отвел в провинцията цялото си семейство с все прислугата. Чичото на Клара, Милус, си беше ударил силно главата на млади години и оттогава половината му лице беше отпуснато и празно. Споделеният площад на двете градски имения й напомняше за него — оживен в лявата си половина и мъртвешки празен в дясната.

134