Пътят на дракона - Страница 156

156

— Не виждам как това…

Ситрин обхвана с жест счетоводните книги, куповете с документи и свитъците пергамент, целия механизъм на банката.

— Всички тези договори са незаконни — каза тя. — Нямам законово право да сключвам каквито и да било сделки и споразумения. Има още десет месеца до пълнолетието ми.

Лицето на Парин Кларк беше същата любезно усмихната маска, която Ситрин помнеше от първата им среща. Е, изглеждаше като че ли мъничко по-блед сякаш, но за това Ситрин може и да грешеше. Самата тя преглътна, за да отпусне възела в гърлото си.

— Ако информацията в тази книга стане публично достояние — продължи тя, — банката ще трябва да отправи официална молба до губернатора с искане или той да гарантира лично плащанията по сделките с пари от градския бюджет, или да изиска по съдебен път раздадените суми във вид на кредити. Срещала съм се с губернатора и не ми се вярва, че ще го убедите да вземе пари от своите съграждани, за да ги върне на една банка, която бърза да напусне подопечния му град.

— И въпросната книга се намира къде? — попита Парин Кларк.

— В малък сейф, кутия, депозирана при губернатора на мое име в качеството ми на частно лице и отделно от банката. Ключът за кутията е оставен за отговорно пазене при човек, който няма интерес банката да развие успешна дейност в Порте Олива. Ако му кажа какво отключва въпросният ключ, спокойно можете да използвате тази документация за подпалки.

— Блъфирате. Ако това излезе на бял свят, ще ви обвинят във фалшификаторство и кражба. В измама. Ще прекарате остатъка от живота си в затвора, а ние ще изгубим малко пари, и толкова.

— Аз мога да я измъкна оттук — каза Маркъс. — Няма да е трудно, защото половината краличина гвардия ще е заета да ви се смее. Преди зимата да преполови, ще съм я извел от Биранкор и двамата ще си живеем в някоя хубава къща.

— Ние сме Медеанската банка — каза Парин Кларк. — Не можете да ни надбягате.

— Аз съм Маркъс Уестер. Убивал съм крале и не ме бива в блъфирането. Посмей да я заплашиш още веднъж и…

— Стига, престанете и двамата — каза Ситрин. — Ето какво предлагам. Запазете клона в сегашния му вид, но назначете нотариус от холдинговото дружество. Уж за да помогнете на клона поради разширяване на дейността. Аз ще съм лицето и гласът, но нотариусът ще надзирава всички договори и сделки.

— А ако откажа?

Искаше й се да пийне нещо. Искаше топло легло и мъжка прегръдка. Искаше някой да й каже, че постъпва правилно.

— Ще срина този клон със земята — каза тя.

Светът се люшна на върха на игла. Ревизорът затвори очи и се облегна назад в стола си. „Добре де — помисли си Ситрин. — Животът на беглец не е толкова лош, както разбрах от личен опит миналата зима. Този път поне ще мога да нося собствените си дрехи.“

Парин Кларк отвори очи.

— Нищо няма да подписвате — каза намръщено. — Всички договори ще се подписват само и единствено от нотариуса. Пак той ще присъства на всички преговори. Ако отмени някое ваше решение, приемате, без да спорите. Холдинговото дружество си запазва пълен контрол върху дейността на клона. Вие сте един фигурант и нищо повече.

— Ще го преживея — каза тя. Наум добави: „Докато не дойде моментът да го променя, ще го преживея.“

— И ще ми донесете книгата с данните за истинската ви възраст. Преди да съм напуснал града.

— Не — каза Маркъс. — Даде ли ви книгата, губи единствената си гаранция. Вие можете да се отметнете от думите си, а тя не би могла да направи нищо в своя защита.

— Ще трябва да ми се довери.

Ситрин преглътна. Идеше й да повърне. Идеше й да запее.

Кимна. Парин Кларк я гледаше мълчаливо. После взе документа, който пишеше допреди малко, въздъхна и го скъса на четири.

— Явно ще трябва да напиша нов доклад с друго съдържание — каза и се усмихна сухо. — Поздравления за новата ви банка, магистра.

Гедер

Погребението на Фелиа Маас бе в голяма степен засенчено от екзекуцията на съпруга й. Като по-голямата част от придворните, Гедер избра да присъства на екзекуцията. Тронът на крал Симеон беше издигнат на висок подиум. Астер седеше до баща си на по-малък трон със същия дизайн. И кралят, и принцът носеха черен хермелин. Пред подиума се ширеше залата, Фелдин Маас — коленичил в центъра й. Китките и глезените му бяха стегнати с тел и дори от галерията зад плетеното въже Гедер виждаше натъртванията по краката му и черните рани по гърба. Десетима екзекутори стояха в неправилен кръг около затворника. Маските им бяха от стомана и наподобяваха озъбени животни, но мечовете им бяха тъпи и ръждясали.

Барабан подхвана безразличния си призив. Това беше единственият звук, ако не се броеше някакъв малоумник, който шептеше на съседа си в дъното на залата. Гедер се постара да насочи вниманието си изцяло към спектакъла, да затвори очите и ушите си за другите хора. Макар че беше пристигнал късно, благородниците се бяха разстъпили да му сторят път и сега Гедер седеше на добро място с чудесен изглед на първия ред. Досън Калиам и двамата му синове бяха до него. Гедер беше с черното си кожено наметало от Ванаи, ала сега то не му стоеше добре. Тялото му беше променило формата си през лятото и плащът му висеше. Трябваше да се сети да го даде да го свият. Май всички, които не гледаха как Фелдин Маас се готви за среща със смъртта, гледаха него.

Крал Симеон, с посивяло сурово лице, вдигна ръка. Барабанът млъкна. Хората, струпали се в трите галерии, затаиха дъх. Дори малоумникът отзад най-после замълча.

— Имаш право на последна дума, предателю — каза кралят.

156