Пътят на дракона - Страница 157

157

Фелдин Маас поклати бавно глава. „Не.“

Ръката на краля се спусна надолу. Екзекуторите направиха крачка напред и всеки заби меча си в тялото на осъдения. Бяха казали на Гедер, че върховете на мечовете са притъпени, и засилката на палачите, преди да ги забият в клетника, сякаш потвърждаваше казаното. Маас извика веднъж… само веднъж. Когато екзекуторите се отдръпнаха, той лежеше в растяща локва кръв, а десетте меча стърчаха от тялото му. Публиката издиша и звукът беше като вятър в гора.

Крал Симеон се изправи. Зад него принцът приличаше на статуя от светъл камък. Гедер се зачуди какво ли е да си само на девет години и да разбереш, че голям човек е кроил заговор за убийството ти, а след това да го видиш с очите си как умира наръган.

— Това е справедливата и заслужена участ на всеки, който поругае клетвите си за вярност пред Разсечения трон — каза кралят. — Нека всички, които станаха свидетели на това възмездие, разнесат новината, че всички предатели ще страдат и ще умрат.

Ръкопляскане и одобрителни възгласи изригнаха от всички страни. Гедер също се включи. Досън Калиам се наведе към него и извика, за да се чуят думите му през рева на тълпата:

— Тази победа е и твоя, Палиако.

Доста по-мек израз от онова, което му беше казал преди началото на церемонията. „Ти, ти даде смелост на Симеон.“ Това му беше казал Досън.

Барабанът подхвана отново ритъма си, кралят и принцът слязоха от подиума и напуснаха тържествено залата. Облечени в червено слуги дойдоха да изнесат трупа. Маас щеше да остане изложен на открито в продължение на седемнайсет дни, все така набучен като игленик с мечовете. След това разложените му останки щяха да бъдат изхвърлени в Прореза заедно с отпадъците от кухнята и мръсния канал, а всеки, който се опиташе да го измъкне оттам и да го погребе, щеше да увисне на бесилката.

Някъде зад Гедер, оттатък благородното множество, се отвориха врати. Сега, когато кралят беше излязъл и церемонията беше приключила, разговорите се надигнаха до оглушителен рев. Гедер не различаваше отделни реплики във всеобщата врява, затова се остави на слабото течение, което скоро го отведе до широките двери.

В просторните коридори на Кралски шпил нобилитетът на Антеа се раздели на стотина групички. Така разпръснат, шумът от разговорите стана по-поносим, макар и не по-разбираем. Гедер видя мнозина, които се преструваха, че не гледат към него, досещаше се какво си говорят: „Палиако твърди, че се е мотал из Кешет, а после се връща и знае всичко за заговора срещу принц Астер“ или: „Опожаряването на Ванаи е било част от плана му“, както и: „Казвах ти аз, че не току-така Палиако доведе лоялни на краля войници точно преди наемниците да се вдигнат на бунт.“ Вървеше бавно по коридора и се наслаждаваше на всичко.

— Сър Палиако. Една дума, моля.

Къртин Исандриан и Алан Клин го наближиха. Приличаха на подпорки за книги в библиотеката на обречените. Гедер се усмихна. Къртин Исандриан му подаде ръка.

— Тук съм да ви благодаря, сър. Имам голям дълг към вас.

— Така ли? — попита Гедер, като остави ръката на Исандриан да виси във въздуха помежду им.

— Ако не бяхте вие, още щях да съм в съюз с таен предател и изменник — каза Исандриан. — Фелдин Маас ми беше приятел и аз допуснах приятелството ни да ме заслепи за истинската му природа. Днешният ден беше ужасен за мен, но беше и необходим. Благодаря ви за това.

Гедер съжали, че Басрахип не е с него, за да разбере със сигурност дали Исандриан е това, за което се представя. Нищо, друг път. Щяха да минат години, докато двамата, с помощта на Праведния слуга, надушат всички малки и големи тайни в кралския двор. Малко великодушие нямаше да навреди. Гедер стисна ръката на Исандриан.

— Вие сте добър човек, Гедер Палиако — каза Исандриан, без да вика, а само толкова силно, колкото Гедер да чуе думите му през врявата. — Антеа има късмет с вас.

— Благодаря, лорд Исандриан — отвърна Палиако, като го наблюдаваше внимателно. — Нужна е сила да признаеш, че си бил подведен. Имате уважението ми за това.

Исандриан отстъпи крачка назад и мястото му зае Алан Клин, протегнал на свой ред ръка. Гедер се ухили, стисна ръката му и го придърпа към себе си.

— Сър Клин! — каза ухилено. — Толкова време мина.

— Така е. Наистина.

— Помните ли онази нощ преди Ванаи, когато се напих и изгорих есето, което поискахте да ви покажа?

— Да. Да, помня я — каза Клин със смях, сякаш споменът беше приятен и весел.

Гедер също се засмя, а после млъкна рязко и го погледна в очите.

— Аз също я помня.

Пусна ръката на Клин и се отдалечи. Имаше чувството, че земята се надига да посрещне гостоприемно стъпките му.

Навън небето беше синьо, въздухът хапеше с поривите на мразовит зимен вятър. Баща му стоеше до стъпалата към площадчето с каретите и зяпаше сборището от коне, колелета и лакирано дърво. Държеше лула, но не личеше в чашката й да гори огън.

— Е, стигна ли политическият процес до логичния си край? — попита Лерер.

— Ти не гледа ли?

— Твърде стар съм за кървави спортове. Ако нещо такова трябва да се направи, направи го, но не го превръщай в театрално представление.

— Но кралят трябва да даде пример, нали? За назидание. За да не се бърка повече Астерилхолд в нашите работи — каза Гедер. Стана му неприятно, че баща му не е видял как умира Маас. — Те са искали да убият принц Астер.

— Може би — каза Лерер. — И въпреки това… Нямам търпение да се прибера у дома и да измия от себе си вонята на Камнипол. Твърде дълго се задържахме далеч от Сламенкърш.

157