Пътят на дракона - Страница 32

Ала страхът й не изчезна напълно. И не би могъл, каза си Ситрин, защото тя знаеше неща, които другите членове на кервана не знаеха. Ясно помнеше импровизираните уроци на магистър Иманиел по време на вечеря — седят на масата с Кам и Безел, а той прави анализ на необичайното поведение на този или онзи търговец и какво означава това. Ситрин знаеше, че каруцарчето Таг кара в каруцата си достатъчно злато, за да купи цяла армия, но никой друг не го знаеше. Рискът да изостане от кервана не беше по-голям, отколкото би бил, ако караше топове небагрена вълна. Шансовете й се струваха по-лоши само защото знаеше, че залогът е неизмеримо по-висок. Не я бяха разкрили. Никой не я търсеше, нито нея, нито товара й, мулето щеше да оздравее и тя щеше да стигне до Карс под защитата на кервана. Всичко щеше да се нареди.

— За пръв път ли ти е? — попита Опал.

Ситрин я стрелна с поглед и кимна.

— Е, не си го слагай на сърцето, миличък — каза жената от охраната. — Ние се грижим за хората си.

Минаха часове преди Ситрин да се запита защо му е на един наемнически охранителен отряд да включва в „хората си“ каруцарче като нея, но по това време планът вече беше задвижен и керванът с все капитан Уестер и майстор Кит беше продължил по пътя към планинския проход и Карс.

Денят мина в грижи за болното добиче — затоплиха обора, обтриха енергично мулето, наляха в гърлото му някаква странна отвара, която миришеше на катран и женско биле. На здрачаване мулето вече държеше главата си по-високо и кашлицата му беше понамаляла. През нощта Ситрин и Опал спаха в обора, увити с тънки одеяла. Стар железен мангал гореше между тях, колкото помещението да не замръзне съвсем. В тъмнината навън нещо изпищя, но повече не се обади. Ситрин затвори очи, положила глава на ръката си, и призова съня. Завиждаше на Опал за лекото й равномерно дишане. Собственото й тяло беше напрегнато, трепереше от студ, а умът й скачаше от една тревога на друга и рисуваше всякакви вероятни и невероятни нещастия. Разбойниците, които бяха нападнали кервана, можеше да се върнат, да ги изнасилят и убият и да избягат с парите на банката. Опал можеше да разкрие тайната й и, озверяла от алчност, да й пререже гърлото. Мулето можеше да се влоши, да умре и да я остави в безизходица в есенния студ.

Посрещна сивкавата зора, без да е мигнала и за минута. Главата я болеше, гърбът й се беше схванал, все едно са я налагали с кривак. Опал, бодра и в добро настроение, разпали огъня, кипна някакви билки в една тенджера, после провери как е пациентът им. Ситрин отиде при нея. Мулето беше по-хладно на допир, очите му гледаха по-ясно, главата му се беше изправила близо до обичайния си ъгъл. В съседното отделение другото муле от впряга й, женското, изпръхтя сърдито.

— И тя ли се разболява? — попита Ситрин. Само от мисълта за това й се доплака.

— Възможно е да се разболее, но засега е здрава — отвърна Опал. — Сигурно просто ревнува, че колегата й получава цялото внимание.

— Ще тръгваме ли тогава? Тоест, можем ли вече да последваме кервана?

— Следобед може би — каза Опал. — Нека изчакаме да се възстанови напълно. Първия ден ще работи само на половин смяна.

— Но…

— И преди сме минавали оттук. Ще ги настигнем, преди да са навлезли в прохода. Първо ще спрат в Белин и ще изпратят съгледвачи напред.

Ситрин беше чувала името, но не знаеше какво обозначава, нито къде се намира. Опал й хвърли поглед през рамо.

— Белин е търговско градче точно преди прохода. Ти май наистина не знаеш много за керванджийския занаят, а?

— Да — каза Ситрин, навъсено и едновременно с това смутена, че е отговорила навъсено.

— Белин е по-скоро селце, нищо и никакво тържище, но хората там са гостоприемни към пътниците. Веднъж майстор Кит ни отведе там за цял месец. По пътя през ден-два идват нови хора и никой не се задържа дълго. Все едно си в пътуваща трупа, но без пътуването.

Полъх на студен вятър раздвижи сламата. Жарта в мангала засвятка и тънко пламъче затанцува отгоре й. Ситрин чувстваше мозъка си затъпял и бавен от умора и недоспиване. Каква работа е имал един охранителен отряд да стои цял месец в крайпътно тържище, спирка за търговци и мисионери? Защитавали са ги зад градските стени, където най-малко са имали нужда от услугите им?

— Трябва да изляза — каза Ситрин. — Да проверя… да проверя каруцата.

— Да, провери дали не е отишла някъде — каза Опал. Не изглеждаше да й се подиграва.

Наистина се оказа, че да е само с Опал е по-добре, отколкото да е с цял керван. Понеже трябваше да се съобразява само с един човек, Ситрин си открадваше по някой миг, колкото да свали гарда и поне за кратко да бъде себе си, а не Таг. Когато стана време да впрегнат мулетата и да потеглят отново, установи, че да пътува с Опал е почти същото като да пътува сама на капрата. Опал говореше много, най-вече за това какви грижи изисквал един впряг. Ситрин знаеше, че Таг би трябвало да се отегчи от лекцията, но самата тя я слушаше с внимание и попиваше всичко. Само за половин ден установи, че има десетки неща, които е правила погрешно. Когато вечерта спряха на една широка поляна край пътя, чувстваше, че е научила за коларството повече, отколкото за всичките седмици път от Ванаи дотук.

Искаше й се да благодари на Опал за помощта, но се боеше, че започне ли, няма да може да спре. Благодарността щеше да прерасне в приятелство, приятелството водеше до споделяне — и скоро току-виж издала всичките си тайни. Затова, вместо да се разприказва, тя просто даде на Опал най-хубавата храна и й отстъпи по-мекото местенце за спане.