Пътят на дракона - Страница 45

Въпреки това Гедер не очакваше нищо по-различно — поредното безрезултатно претърсване под смръщените погледи на местни търговци, — докато не видя тралгуна.

Съществото седеше на най-външната каруца, ушите му се бяха изпънали напред в израз на интерес, който отсъстваше в останалата част на лицето му. Според донесенията заместникът на Уестер бил тралгун. Гедер обхвана с поглед останалите каруци и фургони около старата воденица и взе да ги брои наум. Информацията беше оскъдна, на хорските спомени по правило не можеше да се разчита, а каруци в група беше трудно да се преброят с точност, но бройката им се приближаваше до тази, която търсеха, и сърцето на Гедер изведнъж се разхлопа.

Тимзин с дебело вълнено палто тръгна по пътя към тях. Гедер даде знак и шестимата стрелци в отряда му се разгънаха във ветрило зад него. Тралгунът проточи врат на капрата и помръдна ухо.

— Ти ли си водачът на кервана? — попита Гедер.

— Аз съм — отвърна троснато тимзинът. — А кой, по дяволите, си ти?

— Аз съм лорд Гедер Палиако от Ривънхолм, представител на крал Симеон и Имперска Антеа — каза Гедер. — Откъде идвате?

— От Макиа. И пак там се връщаме. Проходът при Белин е затворен заради снега.

Гедер впери поглед в черните му очи. Прозрачните вътрешни мембрани се затвориха и отвориха, очите примигнаха, без да мигат. Гедер не можа да прецени дали мъжът го лъже. Възможно беше, разбира се, в Свободните градове да има и друг керван с тралгун в охраната. Не беше изключено тревогата да се окаже фалшива.

— И сте спрели тук?

— На една от каруците й се счупи ос. Преди малко я оправихме. Какво искате?

— Кой е капитанът на охраната ви? — попита Гедер.

Водачът на кервана се обърна, изплю се ядно на земята и посочи някакъв мъж, облегнат на една каруца. Първокръвен с приятно дружелюбно лице и излъчване на овладяна агресивност. Пясъчноруса коса, леко прошарена. Широки плещи. Можеше да е Маркъс Уестер. Можеше да е и хиляда други мъже.

— Как се казва?

— Таг — каза водачът на кервана.

Един от войниците на пътя зад него се обади, но твърде тихо, та Гедер да чуе какво казва. Друг му отвърна. Гедер усети как червенина пълзи от врата към страните му. Керванджията или го лъжеше, или не го лъжеше, и колкото по-дълго се колебаеше Гедер, толкова по-глупаво изглеждаше в очите на всички.

— Изкарай охраната си на пътя — каза той. — Коларите да застанат всеки при колата си.

— И защо да го правя?

Някой се изкиска. Смущението на Гедер премина в гняв.

— Защото ако не го направиш, ще заповядам да те убият — извика той. — И понеже имаш наглостта да ме разпитваш, искам да съберете всичките си оръжия и брони и да ги струпате на пътя на десет крачки от охраната си. А ако намеря и ножка за дялкане у някой колар, ще оставя трупа ти за угощение на враните.

Прозрачните мембрани се затвориха и отвориха отново. Водачът на кервана се обърна и тръгна към каруците. Гедер махна на заместника си да се приближи.

— Развърни хората си около каруците. Ако някой опита да се измъкне, върнете го. Жив, по възможност. Или мъртъв, ако се наложи. Ще претърсим до последния пирон.

— И воденицата ли? — попита заместникът му.

— Всичко — отвърна Гедер.

Тимзинът кимна и тръгна, като раздаваше заповеди. Гедер наблюдаваше каруците. Гледаше ги и усещаше как гневът и смущението му отстъпват пред чувство на тревога. Капитанът и керванджията си казаха нещо, после капитанът вдигна поглед, изгледа намръщено Гедер, сви рамене и се отдалечи. Ако имаше съпротива, тя щеше да дойде сега и щеше да е ожесточена. Гедер се размърда на седлото. Недозаздравялата рана на крака му се обади, пригласяше сякаш на тревогите му. Настана раздвижване при воденицата, при каруците. Колко ли войници имаше в охраната на кервана? Ако златото на Медеанската банка пътуваше в тези каруци, значи всеки колар щеше да е я мечоносец, я лъкометец. Мравки плъзнаха по гръбнака на Гедер и се разшаваха в косата му. Ако във фургоните имаше скрити стрелци, бедното му тяло скоро щеше да заприлича на игленик. Страх се размърда в корема му, все едно е ял развалена риба. Уж небрежно, Гедер обърна коня си и се оттегли зад линията на своите стрелци.

Ако се съдеше по изражението на хората му, не беше успял да заблуди никого.

Първият войник от охраната на кервана тръгна по пътя към тях. Беше жена и носеше в ръце десетина меча, както се носи наръч дърва. Остави ги на земята там, където беше наредил Гедер. После се приближи тънко момче — недорасляк, едва ли годен за военна служба, — и остави на купа два незапънати лъка и колчан със стрели. Нелепият парад продължи още известно време, без бързане, тъжната купчина оръжия и брони постепенно растеше. Накрая десетима охранители и хитрец с рошава коса излязоха на пътя без доспехи, отброиха десет стъпки от купчината и се подредиха зъзнещи на студа.

— Действайте — нареди Гедер.

Войниците тръгнаха напред с извадени мечове. Коларите стояха до колите си, някои се усмихваха, други се мръщеха, трети се оглеждаха смутено. Гедер поведе коня си в бавен кръг около малкия лагер. Звуците на претърсването сякаш го следваха — сърдити гласове, скърцане на дърво, дрънчене на метал. Гледаше как хората му вадят блокчета чугун от един фургон и ги хвърлят на земята. Един от войниците драсна с меч по чугуна, за да е сигурен, че отдолу не се крие злато, изръмжа разочаровано и продължи с претърсването.

Пладне наближи и превали. Надигна се студен вятър, подхвана снега и го завъртя около глезените им. Войниците бяха разтоварили всички каруци и фургони, огледали бяха конструкцията им и впрегатните животни. Ред беше на воденицата. Гедер се смъкна от коня си на брега на възголемия вир и плъзна поглед по празните каруци, замръзналите колари и безполезното слънце във воднистото небе. Един от коларите — болнаво на вид момиче със светла коса и кожа — клечеше край нахвърляните топове вълнен плат до каруцата си и се правеше, че не го вижда. Той обаче си даваше сметка какво вижда: дебел благородник, който ги тормози без причина. Прииска му се да иде при нея и да й обясни, че не е така. Че той не е такъв.