Пътят на дракона - Страница 55

К оглавлению

55

Разреши проблема, като изпрати оръженосеца си да продаде няколко по-обикновени камъка — три кръгли граната и един малък диамант в невзрачен сребърен обков. В замяна получи сребърни, бронзови и медни монети, плюс две златни, ала толкова тънки, че можеше да ги огъне с пръсти. За човек с неговия начин на живот това беше цяло състояние и сега Гедер носеше част от новопридобитото си богатство в кожената си чанта, заедно с една книга. Оставаше му да свърши още едно нещо преди края на деня.

Школата се намираше на малко площадче. В дните на разцвета си била образователен и академичен център, където семействата от нисшата аристокрация и висшата търговска класа да наемат частни учители за децата си или да поръчват написването на речи. Резбованата дъбова арка на входа носеше имената на учени и свещеници, чели лекции тук през сто и петдесетте години от основаването на школата. Въздухът в просторното фоайе миришеше на восък и сандалово дърво, слънчевата светлина се процеждаше през хоризонтални прозорци високо в стените и улавяше танца на прашинките. Някъде наблизо мъж рецитираше поезия с дълбок звучен глас. Гедер вдиша жадно атмосферата.

Чу тихи стъпки зад себе си. Служителят беше тънък южняр с огромни тъмни очи върху слабо лице. От стойката му се излъчваха страх и почтителност.

— Мога ли да ви помогна, милорд? Проблем ли има?

— Търся някой учен — обясни Гедер. — Оръженосецът ми чул, че при вас има такива.

Огромните черни очи на южняря примигнаха невярващо.

— Аз… такова… — запелтечи служителят, после се овладя. — Наистина?

— Да — отвърна Гедер.

— И не сте тук да арестувате някого? Или да наложите глоба?

— Не.

— Ами. Само минутка, милорд — каза южнярят. — Ще ви намеря някой, който да ви помогне. Бихте ли дошли с мен?

Заведе го в малка учебна стая и го остави да седи на дървена скамейка, огладена като коприна от десетилетия употреба. Рецитацията на стихотворения продължаваше, но тук гласът се чуваше по-слабо и думите бяха неразличими. Гедер охлаби колана си и се размърда на скамейката. Споменът как чака собствените си преподаватели беше толкова жив, че се ядоса и побърза да прогони нелепото притеснение дали ще се представи добре на изпита. Вратата се отвори и в стаята влезе първокръвен мъж. Гедер бързо се изправи.

— Добър ден. Здравейте. Аз съм Гедер Палиако.

— Името ви е познато в града, лорд Палиако — каза мъжът. — Тамаск спомена, че ви трябвал учен?

— Да — каза Гедер, бръкна в провесената през рамото му чанта и извади книгата. — От известно време се мъча с превода на тази книга, но текстът не ми допада особено. Като стил. Ще ми се някой да ми намери и други книги на същата тема, но написани различно.

Ученият взе книгата предпазливо, сякаш тя бе красиво, но непознато на науката насекомо, и я разтвори. Гедер се размърда притеснено.

— Разказва се за падането на Драконовата империя — каза той. — От историческа гледна точка, а аз се интересувам повече от теоретични разработки. Сещате се, хипотези, научнопопулярни есета.

Шумоленето на старите страници се състезаваше с далечния глас на рецитатора и звука на вятъра отвън. Ученият сведе глава над книгата и се намръщи.

— И какво по-точно предлагате, лорд Палиако?

— Ще платя за всяка книга върху периода, която ми намерите. Ако ми намерите готово копие, което да купя, ще ви дам премия. Ако трябва да се преписват, ще наема писар, но това ще намали вашата плата. Интересуват ме най-вече размисли върху падането на драконите, а в тази книга открих пасаж за нещо, наречено Праведния слуга, което ми се стори особено интересно. Бих искал да науча повече по тази тема.

— Мога ли да попитам защо, милорд?

Гедер отвори уста, после я затвори. Досега не бе имало с кого да говори за това, не му се беше налагало да обяснява на глас интереса си.

— Ами, става въпрос за… истината. И измамата. Реших, че е интересно — каза той умърлушено.

— А проявявате ли интерес към реториката по темата? Асиния Секундус има един чудесен анализ върху природата на истината в периода на Втората алфинска окупация.

— Това чиста философия ли е? Етика? Ще го погледна, но наистина предпочитам естествознателския подход.

— Да, споменахте за това. Теоретични разработки — каза ученият с едва доловима въздишка.

— Защо, това проблем ли е? — попита Гедер.

— Ни най-малко, милорд — отвърна ученият с пресилена усмивка. — За нас ще е чест да ви помогнем.



...

„Аз изхождам от следното — поради липсата на оригинални документи от онова време най-добрият научен подход е да проучим архивите на онези, които на по-късен етап се обявяват за наследници на Драконовата империя, и проучвайки техните действия, да стигнем до обосновани изводи за естеството на примера, който са следвали. Най-добрият пример в това отношение е загадъчната обсада на Аастапал. Преките изследвания на руините не дават категорично становище дали унищожението на града е било резултат от атакуващите сили на великия дракон Морад, или, според още по-противоречивата хипотеза, от окупационните сили на неговия сродник по люпило Инис.

Изправени пред оскъдицата от преки данни, можем да се обърнем към по-добре познатата ни история. Хиляда години след споменатия период се натъкваме на великия ясуру генерал Марас Тока, участник в Четвъртия свещен очистителен поход. Също на Антипатос от Линик, пети с името Харарсин, при битката на Ашен Дан. Също кралица Ератианпадос при обсадата на Кажамор. При всички тези случаи боен командир, който претендира за пряко родство с последния драконов император, решава да унищожи съответния град, за да не попадне той в ръцете на врага. Ако, както ще се опитам да докажа тук, това е направено като съзнателна имитация на последната велика драконова война, значи разрушаването на Аастапал от Инис е било тактически ход, който да осуети завоевателните планове на Морад в същата посока, а не общоприет сценарий на действие.“

55