Пътят на дракона - Страница 60

Търговецът помълча още миг-два, после каза:

— Ти, изглежда, знаеш много за роклите.

„Не знам нищо за роклите“ — помисли си Ситрин. Търговецът се засмя. Посегна към розовата рокля и я метна на Ситрин с престорено отвращение.

— Четирийсет — каза й, после се обърна към първокръвната. — Видя ли? Погледни това личице. Лице на една много опасна жена.

— Вярвам ти — каза първокръвната, докато Ситрин отброяваше ухилена монетите.

Час по-късно Ситрин още се мотаеше из Големия пазар, новата й рокля — вързана на стегнат розов вързоп и стисната под мишка, светът наоколо й — място светло и дружелюбно. Роклята трябваше да се преправи малко, но това беше дребна работа. Важното беше, че беше сключила страхотна сделка, а още по-важно — че я бяха обявили за „много опасна жена“.

Слънцето едва беше започнало да се плъзга на запад. Ситрин се отправи към градската баня с идеята да прекара един час в топла вода и изобилна пара. А защо не и балсам срещу няколко монети отгоре, за да прогони най-сетне бълхите и въшките, с които се беше сдобила покрай пътуването и престоя в двете мръсни стайчета? Банята се намираше в северния ъгъл на една общинска мера. Колони се издигаха като високи дървета, ала покрива, който бяха поддържали някога, отдавна го нямаше, толкова отдавна, че дъждът беше проял каналчета в колоните. Кръпки покафеняла от студовете трева застилаха като черги откритите пространства, рехави храсти улавяха сухи листа и други боклуци. Ситрин мина покрай каруца, която продаваше гореща супа. Подмина кльощав младеж картадам с две кукли на конци, които танцуваха в краката му до просешко канче с няколко бронзови монети на дъното. От другата страна на мерата актьорска трупа беше разпънала фургона си в сцена, изтласквайки двама недоволни кукловоди. Гълъби кръжаха над главата й. Няколко синайки минаха край Ситрин, светли, тънки и красиви, роклите се лееха по телата им като водорасли при отлив, гласовете им се извиваха мелодично с необичайните си ударения. Ситрин копнееше да ги погледа, но без те да я забележат. Никога не бе познавала отблизо чистокръвна синайка. А майка и е била именно такава и би изглеждала съвсем на мястото си сред тези жени.

Жените свърнаха към широкото стълбище пред банята и Ситрин понечи да ги последва, когато познат глас я спря насред крачка.

— Спрете!

Тя се обърна.

— Спрете и елате, не се колебайте. Чуйте историята на Алерен Човекоубиеца и Драконовия меч! Ако пък ви е слабо сърцето, давайте, вървете си по пътя.

На импровизираната сцена възрастен мъж крачеше по дъските и гласът му ехтеше из целия площад. Брадата му стърчеше напред, косата му беше сресана нагоре. Облечен беше в ярък театрален костюм, силният му глас звънтеше и се плъзгаше покрай високите колони. Майстор Кит, хитрецът. Ситрин тръгна към сцената. Сигурно сънуваше. Половин дузина мъже и жени вече се бяха спрели, заинтригувани от думите му, и още се стичаха, на свой ред заинтригувани от факта, че други вече са се спрели. На сцената се появи Опал, нагиздена с рокля, която я правеше десетина години по-млада. Ето го и Смит, с обикновено работническо кепе и с гърлен акцент от района на Северобреж. След него се появи Хорнет, в позлатена броня, а после на сцената с горда стъпка, сякаш целият свят и всичко в него му принадлежи, се изтъпани Сандр. Ситрин се разсмя и заръкопляска заедно с другите зрители. Микел и Кари, които се бяха смесили с публиката, й кимнаха мълчаливо. Уловила погледа на Кари, Ситрин се направи, че изтегля меч от ножница, после кимна въпросително към сцената. „Мислех ви за войници, а вие сте били актьори?“ Кари се подсмихна и сви коляно в загатнат реверанс, преди да се заеме отново със задачата си, а именно да насърчава с викове Алерен Човекоубиеца и да ругае демонския крал Оркус.

Беше много студено. Докато първото действие свърши, Ситрин се разсополиви, а ушите й замръзнаха. Тя се свиваше зиморничаво в дрехите си, но колкото и да й беше студено, не би си тръгнала за нищо на света. Историята се разгъваше като цвете под ласките на пролетно слънце, войниците от охраната на кервана се бяха превърнали в актьори пред очите й, а актьорите се превръщаха в героите си, толкова убедително, че когато накрая Алерен Човекоубиеца заби намазания си с отрова меч в корема на Оркус, Сандр и майстор Кит бяха само полузабравено ехо на хора, които е познавала някога. Аплодисментите откъм тълпата бяха рехави, но искрени, и Ситрин бръкна в кесията си, за да се включи със свой дял в дъжда от монети, който се изсипваше върху дървените дъски.

Докато другите разглобяваха сцената, Опал, Микел и Смит дойдоха при нея да се посмеят на изненадата й. Да, от самото начало били актьори, обясниха те. Само се правели на охрана. Кари изрецитира началото на комедията, която репетирали от няколко дни и в която се разказвало за приключенията им с кервана. Ситрин им разказа тихичко за стаите, които е наела с Маркъс и Ярдем, Опал взе да я поднася, Смит се изчерви, а накрая всички се разсмяха.

Сандр стоеше близо до каруцата, мръщеше се свирепо и демонстративно не поглеждаше към тях. Ситрин се извини на тримата и тръгна натам, решила, че е сърдит, че говори с другите, а не с него.

— Направо не мога да повярвам — започна тя вместо поздрав. — А ти нищичко не ми каза.

— Май не — отвърна Сандр, без да среща погледа й.

— И за миг не се усъмних — продължи Ситрин. — Страшен актьор си.

— Благодаря.

Майстор Кит извика от другата страна на каруцата и Сандр издърпа едно дебело въже, което вдигаше сцената и я превръщаше в странична стена на фургона, завърза го, стрелна Ситрин с поглед и рече: