Пътят на дракона - Страница 76

— Той е женен за най-малката дъщеря на Коме Медеан — каза Одерд. — Живее в Северобреж. В Карс.

— Не знаех, че имаме вземане-даване с Медеанската банка — каза Досън.

— Исандриан знае какво правим — каза Даскелин. — И не само Във Ванаи. Знае за хората, които пратихме да всеят раздор сред фермерите. За плана ни да лишим Фелдин Маас от южните му владения. Всичко.

Досън махна с ръка, сякаш думите бяха досадни мушици. Повече го тревожеше фактът, че банкерчето знае за тези неща. Колкото до Исандриан, той рано или късно щеше да се досети за плановете им.

— Сега е пратил официална петиция до крал Симеон да спонсорира някакви игри — каза Одерд. — Исандриан, Клин, Маас и още неколцина. Те щели да осигурят финансирането. Да стегнат и почистят стадиона. Вече наемат борци и ездачи, от онези, дето се изявяват по селските панаири. Боржиански стрелци с дълъг лък. Хитреци. Игрите уж щели да са в чест на принц Астер.

— На практика това си е малка войска зад стените на Камнипол — каза Канл Даскелин.

— Блъф, при това от най-прозрачните — каза Досън. — Ако се стигне до бунт, Исандриан ще загуби. Няма нито хората, нито парите да води война.

— Хм — обади се многозначително банкерът.

Досън вирна брадичка като горско животно, надушило дим. Канл Даскелин взе някакви сгънати листа от скамейката до себе си и му ги даде. Хартията беше евтина, почеркът — обикновен и без завъртулки. Значи бяха преписи на нечия кореспонденция. Досън примижа. Думите се мержелееха пред очите му на оскъдната светлина, но с известно усилие успя да разчете написаното. „Най-искрени поздрави на Вас и Вашето семейство“, и така нататък. „Възрастната ни роднина Екарина Сакиалин, баронеса на прекрасните Сиринайски земи…“

— Сирина — каза Досън. — Това е в Астерилхолд.

— Нашият приятел Фелдин Маас има роднини в двора на Астерилхолд — каза Одерд. — Политическите бракове са били част от усилията да се затвърди мирът след Астерзанския договор. Оттогава са минали три поколения, но роднинските връзки не са отслабнали съществено. Напоследък Маас си пише с десетина свои братовчеди и братовчедки. За толкова поне знаем ние. Може да е пратил и други писма, които сме пропуснали.

— Съвсем са полудели — каза Досън. — Ако си мислят, че могат да вдигнат Астерилхолд срещу крал Симеон…

— Историята е друга — каза банкерът. Гласът му беше хладен и сух като нова хартия и Досън инстинктивно потръпна. — В писмата си Маас говори за конспирация на група консервативни старци, които притискат краля. Старци, които са склонни да се съюзят с враговете на Антеа, за да постигнат политическите си цели.

— Пълен идиотизъм.

— Казва — продължи банкерът, — че войските, които Макиа е изпратила в подкрепа на Ванаи, вероятно са били договорени от политически противник на Алан Клин, и привежда сериозни аргументи в полза на теорията си. Казва, че за разлика от други, които търсят чуждестранна помощ, за да окажат давление върху трона, той няма друг изход, освен да се обърне за помощ към Астерилхолд, за да защити честта и законното управление на крал Симеон и да опази живота и здравето на принц Астер.

— Ние защитаваме Симеон, не той! — извика Досън.

— Както кажете — отвърна спокойно банкерът.

Канл Даскелин се наведе напред. Очите му блестяха.

— Започва се, Досън. Ако кликата на Исандриан си е подсигурила подкрепата на Астерилхолд за вкарването на въоръжени отряди в Камнипол — а според мен това е факт, — целта им няма да е Симеон. А ние.

— Веднъж вече се опитаха да те убият — каза Одерд. — Тези хора нямат чувство за чест, нямат мяра. Те не са джентълмени и да ги смятаме за такива би било лукс, който не можем да си позволим. Трябва да ударим първи.

Досън вдигна ръце, призовавайки всички към тишина. Гняв и недоверие се блъскаха в главата му като разлютени пчели. Обърна се към банкера и попита:

— Какъв е интересът на Северобреж в това? — Тоест: „Ти защо си тук?“ Даскелин се намръщи, смутен от резкия му тон, но банкерът, изглежда, не се обиди.

— Не бих могъл да кажа. Лорд Даскелин е специален посланик в Северобреж. Той по-добре би могъл да резюмира нагласите на влиятелните кръгове там.

— Но вашата банка е в Карс — каза Досън. Прозвуча почти като обвинение.

— Там е централата ни, имаме и клон също — обясни банкерът. — Но всичките ни клонове работят самостоятелно.

— И какво по-точно означава това? — попита Досън.

— Означава, че компанията ни не е обвързана с интересите на Северобреж — отговори банкерът. — Поддържаме близки връзки с хора от много дворове — дори и в Антеа, след като Ванаи премина под ваше управление — и имаме сериозен интерес в поддържането на мира във всички северни кралства. За жалост имаме и строга политика относно даването на кредити в ситуации от този вид…

— Не бих взел парите ви дори да ги оставите в чорап на прага ми.

— Калиам! — каза Канл Даскелин, но банкерът продължи спокойно, все едно не се е случило нищо.

— … но в ситуация на мир и стабилност бихме се радвали да служим като посредник, ако от това ще има полза. Като незаинтересувана трета страна, ние бихме могли да осъществим контакт с хора, от които вие, благородните джентълмени, страните по разбираеми причини.

— Не ни трябва помощта ви.

— Разбирам — каза банкерът.

— Не ставай идиот — каза Даскелин. — Медеанската банка има клонове на остров Нарин и в Херез. В Еласе. Ако се стигне до улични стълкновения, ще ни трябват…

— Не бива да говорим за такива неща — прекъсна го Досън. — Имаме гости.