Пътят на дракона - Страница 92

— Не. С войската е. На една седмица след мен, предполагам.

— Много далеч значи. Трябва да го докараме тук по-рано.

Досън скочи на крака. Отвори рязко вратата и извика Коу. Ловджията се появи на мига, сякаш тъкмо това беше чакал. Първите указания на Досън бяха прости и ясни — да намери другите. Не само Канл Даскелин, а всичките половин дузина, които бяха свързали съдбата си с неговата в това начинание. Времето беше кратко, победата — несигурна. Коу изслуша указанията, без да задава въпроси, тракна с пети и изчезна. Досън се върна в стаята. Джори го гледаше въпросително и той вдигна ръка да го спре.

— Ще те помоля за една последна услуга, преди да се отдадеш на заслужената си почивка, синко. Не бих те молил, но вярвам, че съдбата на трона зависи от това.

— Само кажи.

— Доведи ми Гедер Палиако. По най-бързия начин.

— Добре.

— Джори. Възможно е смъртта на Ванаи да е спасила нас.

Гостите на Досън пристигнаха. Освен Одерд и Даскелин дойдоха графът на Реченблат и барон Наринг. Другите не били у дома и след като докладва, Коу излезе отново да ги търси. Но и тези бяха достатъчни. Петима мъже, всеки от тях глава на семейство от висшата благородническа прослойка и господар на земи със стратегическо значение. Някои седяха, други стояха прави, а Канл Даскелин крачеше нервно. Още бяха с везаните си брокатени шапки от парада на Исандриан. Клара беше пратила две слугинчета да сервират вода, овкусена с краставици, и хапки препечено и от двете страни сирене. Подносът стоеше недокоснат до стената.

Откакто пратеникът от Ванаи беше пристигнал при краля, из града бяха плъзнали десетина различни слуха. Досън виждаше чувството за несигурност по лицата на съконспираторите си, долавяше го и във въздуха. Собственото му чувство за неотложност беше като живо същество, което му лази по гърба. Ако щяха да действат, трябваше да действат бързо, преди дворът да е решил как точно да тълкува новината. Преди кралят да е решил.

Досън вдигна ръце като свещеник пред паство.

— Масовото убийство във… — започна той и млъкна. — Жертвоприношението на Ванаи дойде като факел в най-тъмния ни час. И спасението на Разцепения трон вече е само на една ръка разстояние.

Тишината беше мъртвешка.

— Изгубил си си ума — каза накрая Даскелин.

— Остави го да се изкаже — обади се графът на Реченблат и Досън му кимна признателно.

— Замислете се над следното. Известно е, че Гедер Палиако и сър Алан Клин, един от най-близките следовници на Исандриан, са били в противоборство от самото начало. Впоследствие Гедер успя да измести Клин като протектор на Ванаи…

— Той е успял? — прекъсна го Даскелин.

— … и вместо да използва новата си позиция, за да натрупа богатство или да се включи в дворцовата политика, е стигнал до решение. Решение смело и принципно.

— Гедер Палиако — каза Даскелин и прокара ръка през косата си — е пълен смешник, когото издигнахме ние, за да подлеем вода на Исандриан, като обезсмислим окупацията на Ванаи. Той е неориентиран младеж, чийто боен опит се изчерпва с рана от стрела в крака и едно падане от коня. А сега се оказва, че освен това е кръвожаден тиранин. До вечерта Исандриан ще е събрал поне десет души, които ще се закълнат, че Гедер е бил издигнат с наша помощ, и един от тези хора почти сигурно ще е лорд Терниган. Не виждам как ще отречем участието си.

Досън виждаше тревогата в очите на другите, виждаше провисналите им рамене, сведените глави. Ако отвърнеше на гнева с гняв, всичко щеше да свърши още сега, двамата с Даскелин щяха да се захапят като бойни кучета в яма и цялата им завера щеше да се разпадне. Досън се усмихна и Даскелин се изплю в пепелта на камината.

— Да го отречем? — каза Досън. — Аз ще седна до Палиако и ще се гордея. Или всички вие сте видели днес друг парад, а не този, който видях аз? Нима никой от вас не е съобразил факта, че няколкостотин лоялни антийски войници под командването на Палиако се придвижват към столицата?

— Нещо не схващам — каза Одерд.

— Ето какво ще кажем — обясни Досън. — Когато открил, че Исандриан се кани да вкара въоръжени сили в Камнипол, Палиако решил да доведе войските си в защита на трона. И вместо да остави Ванаи на нашите врагове, той не се побоял да демонстрира твърдата си решимост. Не опоскал града до последния сребърник. Не го изтъргувал срещу търговски концесии. Не, той го опожарил, както са правели великите пълководци в древността. Както са го правели драконите. Кой друг мъж в цяла Антеа е толкова непоклатим и чист в намеренията си? Кой друг би направил онова, което е направил той?

— Но кралят даде разрешение да се проведат игрите — възрази Даскелин. — А тази войска, дето уж идва да ни спаси? Половината мъже симпатизират на Исандриан, а останалите, меко казано, презират Палиако. Никой няма да се върже на тази твоя историйка.

— Те не го презират. Страхуват се от него. И ако ние го повтаряме достатъчно често и достатъчно високо, Исандриан също ще започне да се страхува от него — каза Досън. — И понеже е твърде вероятно животът ни да зависи от това, предлагам да се поупражняваме в хор.

— Значи така изглежда отчаянието — подхвърли Даскелин. Досън не му обърна внимание.

— Ако Исандриан тръгне открито срещу нас, това ще докаже, че постъпката на Палиако е била оправдана. Ако не го направи, ще е защото Палиако му е взел страха. И в двата случая Исандриан ще загуби част от влиянието си върху краля. Освен това ще сме го постигнали, без да се продадем на Северобреж и Медеанската банка. Това е първокласен попътен вятър, господа. Ще сме пълни идиоти, ако не яхнем вълната. Но трябва да се задействаме незабавно, да огласим нашето виждане за събитията. Още днес. Когато тази вечер придворните си легнат, трябва да е с нашата история в ума. Наложи ли се веднъж нашата версия, ще е много трудно някой да я промени.