Пътят на дракона - Страница 95

Тълпата го последва, викаше и хвърляше във въздуха цветя и увити в шарена хартия бонбонки. Бяха толкова шумни, че възпрепятстваха всеки опит за разговор, така че Гедер нямаше друг избор, освен да зяпа лорд Калиам в изумление.

На едно голямо кръстовище, където се срещаха половин дузина улици, носилката се поколеба. Толкова близо до Кралски шпил къщите бяха на по три и четири етажа и на всички прозорци се тълпяха хора, нетърпеливи да го видят как минава през града. Някакво момиче, провиснало от висок прозорец вляво, хвърли шепа цветни панделки, които се разтанцуваха във въздуха. Гедер махна на девойката и го заля нещо шеметно, нещо сладко.

Въпреки стореното той беше герой. Заради стореното. Заля го не просто облекчение. Беше нещо по-голямо — отмяна на смъртна присъда, опрощение. Той вдигна ръце, попивайки жадно овациите. Ако беше сън, предпочиташе да умре, отколкото да се събуди.

— Решението беше трудно — каза Гедер високо. — Да заличиш цял град е нещо ужасно. Не тръгнах с леко сърце по тази пътека.

— Със сигурност — каза вторият син на барон Наринг почти без да заваля думите. — Но точно в това е въпросът, нали? Лесните неща искат ли смелост? Не. Но да се изправиш пред дилема? Да направиш необходимото?

— И да го направиш категорично — уточни Гедер.

— Именно — кимна момчето. — Да действаш категорично.

Банкетната зала беше в непосредствена близост до господарската къща на Досън Калиам. Не беше чак толкова великолепна като балните зали и парковете на истинско имение, но я биваше. А да ти предоставят толкова място зад крепостните стени на Неумиращия град се равняваше на три пъти по-голямо място в провинцията. Свещи горяха по високите стени под куполите, фенери от духано стъкло висяха на толкова тънки верижки, че окото не ги различаваше в сумрака. Широки врати се отваряха към свежи градини, потънали в уханието на разрохната пръст и пролетни цветя. Обилната храна, щедрите количества алкохол и танците си бяха казали своето. Половин дузина благородници вече се бяха изредили на подиума да възхвалят достойните за възхищение действията на Гедер в Свободните градове.

Действията му нямали нищо общо със слабостта, нерешителността и корупцията, които от толкова време тровели генералите на Антеа, казаха те. Гедер Палиако бил дал урок не само на Свободните градове, а и на целия свят. Дал урок и на своите сънародници. Чрез своите действия той напомнил на всички тях какво може да постигне чистотата. Дори кралят беше пратил куриер с писмено съобщение във връзка със завръщането на Гедер в Камнипол.

Аплодисментите след всяка реч бяха оглушителни. Бяха знак за уважението и възхищението на хора, които го бяха удостоявали най-много с бегло кимване при редките му пребивавания в двора. А после танците. Обикновено Гедер избягваше това придворно развлечение, но съпругата на Досън Калиам, Клара, настоя да направят поне един кръг на просторния дансинг в градината и в края на въпросния кръг Гедер вече чувстваше, че има приблизителен контрол над краката си. Направи още няколко кръга, кавалерствайки на по-млади, необвързани жени, преди бедрата и глезените му да го спрат с протестния си вой. Джори му беше донесъл кожения плащ и когато денят застудя в нощ, а виното и бирата се разляха още по-щедро, Гедер го наметна с благодарност.

— Белегът на истинския водач — каза Гедер и загуби нишката на мисълта си. — Белегът на истинския водач…

— Моля да ме извините — каза баща му. — Гедер, момчето ми?

Гедер се изправи почти без да залита, сътрапезниците му кимнаха, станаха на свой ред и се отдалечиха.

— Става късно за старец като мен — каза Лерер Палиако, — но не можех да си тръгна, без да поговоря с теб. Ти надмина всичките ми надежди, синко. Не бях виждал хора да говорят с такова уважение за семейството ни, откакто… Ами, май никога.

— Ще дойда с теб — каза Гедер.

— Не, не, не. Това е твоята нощ. Остани и се забавлявай.

— По-хубаво ще ми е да си поговоря с теб — каза Гедер и очите на баща му се насълзиха.

— Ами… добре тогава.

Откриха лейди Калиам в навалицата и й благодариха многословно. А после разговорът неусетно се обърна и се оказа, че лейди Калиам има за какво да благодари на тях, при това с най-мили думи, почти все едно вечерта дотук е била тиха сбирка на приятели, които се виждат рядко. Клара настоя да вземат носилката, с която Гедер беше минал през града. Да се ходи по тъмните улици не било безопасно, а и тя никога не би позволила скъпите й гости да си тръгнат пешком. Сбогуваха се, когато Джори се появи и протегна ръка на Гедер. Гедер я стисна с насълзени очи.

Докато тралгунските роби ги носеха по тъмните улици, Гедер зяпаше обсипаното със звезди небе. Далеч от шумната веселба екстазът на облекчението му се поохлади и той с изненада откри, че страхът му не е изчезнал напълно. Не беше нито толкова остър, нито толкова всепоглъщащ като преди, но го имаше. Не точно страх, а навикът да се страхува, който той, очевидно, още не беше успял да преодолее.

Баща му се изкашля.

— Чакат те големи неща, момчето ми. Издигаш се.

— Не знам — отвърна Гедер.

— О, не. Не. Нали ги чух с ушите си какво говореха. Точно сега политическата ситуация в двора е много деликатна. Грози те сериозната опасност да се превърнеш в символ на нещо. — Баща му говореше с приповдигнат тон, ала нещо в раменете му беше като на човек, който се стяга да поеме удар.

— Не си падам по политиката — каза Гедер. — Предпочитам да се прибера у дома и да поработя по книгите, които открих във Ванаи. Някои от тях ще ти харесат. Започнах да превеждам едно есе за последните дракони. Авторът твърди, че го е писал само няколкостотин години след падането на Морад. Ще ти хареса.